От 2004 година насам, служителите на Netflix, компания за Интернет стрийминг услуги по заявка, са си взимали толкова почивни дни, колкото пожелаят.
Те имат свободата да решат кога да се появят на работа, кога да си вземат почивка и колко време ще им отнеме да си свършат работата. И това в никакъв случай не е дало негативен резултат - откакто е приета тази политика, компанията е нараснала до впечатляващата стойност от 51 милиона долара.
Това, че в Netflix има гъвкавост, не означава, че компанията работи на загуба. Служителите трябва да се отчитат пред мениджърите и се очаква от тях да работят на високо ниво. Добрата производителност е на такава почит в културата на Netflix, че бива награждавана с щедри обезщетения.
Служителите на компанията имат неограничен отпуск, защото никой не следи времето им. Вместо да следят кога хората вършат работата си, управителите се фокусират върху наистина важните неща - резултатите. Те са открили, че давайки на хората по-голяма автономия създава по-отговорна култура. Без да се разсейват от задушаващите правила, служителите са по-фокусирани и продуктивни.
Защо се е наложило премахването на традиционните отпуски?
Когато в Netflix се практикувала традиционната политика за отпуски на служителите, те задали важен въпрос:
“Не следите времето, което прекарваме в работа извън офиса - като отговарянето на мейли от вкъщи и работата, която вършим късно вечер и през уикенда. Тогава защо следим времето, което прекарваме в почивка?”
Мениджмънта ги послушал. Те не могли да отрекат простичката логика, която се крие зад въпроса. В индустриалната ера, когато хората били на поточната линия от 9 до 5, заплащането за отработено време имало смисъл. Но с напредването на технологиите, всичко се променя. Хората работят тогава, когато има работа, където и да се намират. Няма такова нещо като “извънредни часове”.
В съвременната икономика хората получават заплащане според това, което са изработили. И все пак по отношение на отпуските все още спазваме традиционния механизъм на индустриалната икономика, според който на хората се заплаща за времето, което са прекарали на работа. Това е наистина демотивиращо. От Netflix са го осъзнали и са променили политиката си така, че да отговоря на начина, по който се върши работата в компанията.
Бразилските корени
Макар и Netflix да е една от първите американски компании, които приемат политиката за неограничените отпуски, идеята не е тяхна. Бразилската компания Semco тихомълком е предлагала на служителите си неограничено право на отпуск повече от 30 години.
След сериозни проблеми със здравето, когато е бил едва на 21, Рикардо Семлър, синът на собственика на компанията, осъзнал, че работния му график бавно го убива и ако това се случва с него, се случва и с останалите служители. Затова той взел радикалното решение да смекчи правилата за графиците, отпуските и болничните.
Обратно на тревогата, че продуктивността рязко ще намалее, Семлър открил, че служителите всъщност са станали по-продуктивни и много по-лоялни, а когато служителите процъфтяват, същото се случва и с компанията. Когато тази политика е приета през 1981 година, Semco е оценявана на стойност от 4 милиона долара. Сега стойността й надхвърля 1 милиард долара.
Прекалено много работа
Колкото и да е успешна политиката за неограничените отпуски, едва 1% от компаниите в САЩ са я приели. Това е показател, че съвременното общество е общество на работохолици. Най-малко право на отпуск имат работещите в Южна Корея и САЩ (където работодателите не са задължени да осигуряват на служителите си платени отпуски). В България минималният размер на платения отпуск е 20 дни годишно, във Великобритания - 28, в Австрия, Дания, Финландия, Франция, Люксембург и Швеция дните са 25, а в Бразилия работещите получават 30 дни платен отпуск и почивка на 11-те национални празника.
Хората злоупотребяват ли с правата си?
Компаниите защитават стриктната си политика по отношение на отпуските с вярването, че в противен случай служителите биха злоупотребили. Но компаниите, които са изпробвали механизма с неограничените отпуски, са открили, че се случва точно обратното. Свободата дава на хората силно чувство за отговорност и те в крайна сметка, подобно на много собственици на бизнес, не почиват изобщо.
Работодателите, които са въвели политиката за неограничените отпуски са отрили, че е необходимо да се намери и начин да окуражат служителите си да си взимат почивни дни. Evernote например дава на работещите по 1000 долара джобни за отпуската, а във FullContact сумата е цели 7500 долара! Служителите трябва единствено да представят касови бележки, показващи, че средствата са били изразходвани за почивка.
Макар и „служители-работохолици“ да звучи добре, това не е нещото, което умните компании искат. Те знаят, че когато служителите имат нужда, трябва да презаредят батериите - особено когато сами имат право да изберат кога и колко да почиват, а след това се завръщат по-креативни и продуктивни. Субсидирането на тази почивка са добре похарчени пари.
Тъжно е, че все още правата ни са същите, каквито са били през индустриалната ера. Работим когато и откъдето е необходимо, за да получим добри резултати, затова единственото, което има смисъл е да бъде променен начина, по който сме компенсирани и осигурявани.
НАЗАД