Прочети следващите редове. Ако се откриеш в тях, значи е време да промениш кардинално живота си. Защото не ти владееш ежедневието си, а то владее теб...
1. Тялото те боли
Тялото е невероятен механизъм. То непрекъснато ни изпраща сигнали, с които ни показва в какво състояние сме – физическо и психическо. Ако усещаш необясними симптоми на неразположение, ако те болят мускулите, ако крайниците ти се схващат, ако главата ти е замаяна, ако стомахът те свива... Не лекувай симптомите. Насочи вниманието си към причината. Не ти трябват хапчета. Трябва ти спокойствие и почивка. Трябва ти преподреждане на приоритетите.
2. Не спиш добре
Сънят е много показателен за психическото ни равновесие. Ако заспиваш трудно, ако сънуваш кошмари, ако се будиш често, ако сутрин се чувстваш уморен, сякаш не си мигнал цяла вечер, не търси рецепта за приспивателни. Просто, преди да си легнеш, умишлено работи върху това да разтовариш мозъка си от проблемите и недовършените задачи. Остави телефона. Вземи книга. Дишай. Медитирай. Присъствай...
3. Качваш килограми (или не можеш да свалиш излишните)
Ако това е твоята ситуация, не обвинявай ЕГН-то си. Виновен е стресът. Трупането на килограми е компенсаторен механизъм. Нещо ти липсва. Любов. Спокойствие. Самочувствие... Ти знаеш най-добре. Както знаеш и най-добре, че отговорът на всяка нужда е вътре в теб. Не в човека до теб. Нито в хладилника до теб.
4. Забравяш непрекъснато
Това е сигнал, че си претоварил мозъка си с информация. По-точно с ненужна информация. Информация за проблеми, за неща, които трябва да свършиш. Замисли се – толкова ли са спешни наистина? Какво ще стане, ако не ги направиш? Не и в сроковете, които си поставяш... Светът няма да свърши, нали? Отпусни се малко. Отпусни напрежението. Отпусни мислите си...
5. Не можеш да стоиш спокойно на едно място
Усещаш непрекъснато напрежение и нервност. Просто не можеш да останеш в покой. Струва ти се, че има твърде много за вършене. И определено няма време за разтакаване. Само че забравяш едно: да почиваш, да дишаш, да виждаш, да чуваш не значи да се разтакаваш. Значи да си припомниш какво всъщност е да живееш.
6. Прагът ти на търпимост е нищожен
Избухваш често и срещу всички. Включително и срещу себе си. Раздразнението започва да ти става втора природа. И просто не можеш да се познаеш. Това ли си ти? Къде отидоха спокойствието и чувството ти за хумор, къде отиде оптимизмът ти?... Ще ти кажа къде – позволи да стреса да ги окове, да ги задуши. И само ти можеш да ги освободиш.
7. Настроението ти се сменя често
В един момент сърцето ти крещи от радост, в следващия те обхващат черни мисли и отчаяние. Не виждаш смисъл в нищо. Нито бъдеще. Иска ти се просто този ден да свърши, пък току-виж утрешният е по-добър. Но утрешните дни няма да са по-добри,... ако сами не си ги направим такива....
Не забравяй: стресът няма да си отиде от живота ти,... ако не го изгониш.
НАЗАД