Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да съм изживяла всичко това...
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да си мисля, че любовта може да размекне и най-каменната душа.
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да се боря да стопля сърце, което не искаше да бъде стоплено.
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да отвърна очи от себе си, за да ги вперя в някой друг.
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да крия болката в гърдите си и да преглъщам сълзите си...
...
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да съм минала през цялото разочарование, през напразните надежди и ненужното смирение.
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да съм познала огорчението.
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да знам какво е да разбият сърцето ти...
...
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да науча най-важната истина – че звярът всъщост не е преобразеният мъж до теб. Не е мъжът, който до вчера не те е ценил, а от утре ще те обича безумно. Не е мъжът, който до вчера те е наранявал, а от утре ще те закриля отдадено. Защото този, който не те е оценил досега, никога няма да те оцени. Този, който е разбил съцето ти, няма да успее да го залепи.
Ако преди години не бях гледала „Красавицата и Звярът”, нямаше да разбера, че Звярът всъщност е Егото в нас. Онова себичното, жестоко, унищожаващо Его. От което обаче не трябва да бягаме. И което трябва да прегърнем. Да приемем. Да обикнем. Защото тогава е възможен хепи ендът. Тогава се случва хармонията. Тогава се ражда любовта...
НАЗАД