Ако си близо, бих свела чело върху гърдите ти, усмихната,
обвила бих коленете ти с ръце.
Но не си близо и любовта ми към теб е неспокойна,
не може да заспи ни на вечерните треви,
ни на вълните морски, нито на цъфналите лилии във езерото.
Ако си близо. Бихме били като слети дъждовни облаци над
изгубените къщи в долината,
като чайки, които летят подгонени от
гръмотевичните бури, изпълнили нощта с тревога.
О, ако си близо, макар и тъжен като цвете, което спи притворило очи
под белия покрив на снега,
в тишината на каменна гора,
в очакване на пролетта.
Ако си близо, мое студено цвете.
С ръка да те докосна, ако си в моята градина, където вече съхнат клоните
от бдение за тебе.
Но тъмна нощ е, а светът далечен.
Не зная твоя свят. Птиците твои, кацнали на клоните. Светлината на зората
напуска моята душа завинаги
отива във земята на забравата,
където е неизвестно името на любовта.
Превод: Стана Апостолова
Източник: Stellapro
НАЗАД