Ако трябва да съм искрена, не съм себе си на 100 %.
Аз угаждам на хората и давам повече, отколкото мога да получа, но когато не мога да помогна в даден момент и да реагирам бързо, се разочаровам от себе си. Наранявам се и си мисля как не заслужавам любовта. Обвинявам се как съм егоистична, макар и другите да мислят, че не е така, защото го прикривам добре. Така се чувствам по-добре и мога да съм полезна на останалите.
Смятам, че все още някои смятат, че жените не са достатъчно грижовни. Има някакъв натиск върху нас да се съгласяваме с всичко и да бъдем послушни. А, нека не забравяме и усмивката!
Аз обичам да се състезавам, но и се радвам за хората, които се справят добре с кариерата си и са избрали правилен за тях път. Повече ми е тъжно за мен, защото ме е страх от провала. Всички заслужават щастие, но да ги гледам как го постигат, ме ядосва, защото аз не съм си подсигурила това.
Като жени ние трябва да сме също така добри във всичко, да имаме прекрасна кариера и да се омъжим до 26.
Да си човек, който угажда на всички и е състезател, не е добра комбинация. Изморена съм да жертвам себе си и да се сдържам, макар и да знам на какво съм способна. Виждала съм как хората са непоколебими, а аз така и не се научих.
Уморих се да крия истинското си Аз и да поддържам илюзията, че съм някоя друга, намираща успеха бързо. Мислех си, че мога да се преструвам, докато успея, но се оказах в капан. Търсейки себе си, играех роли.
Чувствам се лицемерна. Говоря много за личността и за това как можеш да правиш всичко без срам, но тъжното е, че това не важи за мен. Когато съм прекалено искрена, не говоря за себе си. Не споделям с другите, защото ме е страх, че ще ме отблъснат. Страх ме е да изляза на светло. Искам да съм себе си, но как да знам, че ще бъда приета
Опитах се да го направя в дневник, но след първата страница спрях да пиша, защото не мога да кажа всичко. Това е страх. Страхувам се да си позволя да се открия.
Загърбих интересите си: Не си позволявам да харесвам фентъзи романи. Имам слабо място за романтични новели, но не го показвам, за да не съм прекалено емоционална. Не мога да споделя и колко харесвам старата рок музика, защото не толкова хора са падат по нея, ще ме съдят. Искам да пиша отново, но ме е страх как хората ще реагират.
Не пиша и текстове на песни. Заключвам се и пея в стаята си, но това не е истинското ми желание. Искам хората да чуят песните ми.
Страх ме е прекалено много да бъда себе си. Не мисля, че съм добра, колкото хората около мен. Внимавам с думите си. Мразя да се подмазвам на хора, които са над мен. Аз съм искрена, но и силна, за да се пазя. Критична съм за много неща и имам особено мнение. Преструвам се как съм съгласна с всички, но това ме наранява повече, отколкото ми помага.
И се изморих. Писна ми да се сдържам, да отричам коя съм, да съм малка и тиха. Не искам да повтарям как не мога да съм себе си и да живея в сянката на другите. Не може всеки да е себе си, а аз да не съм. Не е честно. Никога не съм мислила, обаче, че моето истинско Аз би ми помогнало, защото съм прекалено странна. Стремя се да съм обрана и нормална.
Това е борба. Осъзнавам как следвам една перфектна рутина, пълна с тъмнина, без лъч надежда. Понякога дори не си спомням коя съм вече, защото не знам струва ли си. Макар и друга, хората пак ме съдят понякога.
Ето защо някъде дълбоко в мен, се боря за себе си. Защото знам, че не е лесно да си истинска, да се покажеш пред хората такава, каквато си. Сърцето ми се къса, когато видя как други хора страдат, защото ги тормозят и не ги разбират, защото не отговарят на социалните норми.
Но аз съм тук, за да съм себе си. Тук съм, за да живея, да не ме харесват, защото няма как всеки да го прави, но и да не се предавам. Няма да пренебрегна мечите си и да се откажа от всичко, което е за мен. Не бива да позволявам на другите да ми вменяват вина. Искам да се обичам и да престана да се тормозя, че не отговарям на очакванията на останалите. Искам да покажа на другите колко добра съм, защото имам желание да изживея живота си по моите правила.
Направете го и всички вие.
НАЗАД