Приятелите ми биха ме намразили, ако разберат, че понякога все още мисля за теб. Лош навик. Случва се да мисля за съвсем различно нещо и в следващия момент ти изплуваш в ума ми. Знам, че и ти го правиш в някои случаи. Няма нищо по-сладко от това да се пренесеш в перфектния свят, който ни принадлежи.
За съжаление, в този свят нашата приказка не беше дълга.
Обичам да мисля, че всичко се случва с причина. Нашата връзка приключи, защото може би просто не ни е било писано. Ние не бяхме един за друг и светът вървеше срещу нас.
Но ако греша?
Казвам си тези неща, за да мога да продължа напред. Предпочитам да се самозалъгвам, отколкото да разбия сърцето си още повече с реалността. Толкова съм сигурна в това свое решение, за да се развивам, да притъпя болката и да избягвам да мисля за нас. След това ти ми пишеш и всички чувства се връщат. Емоциите ме завладяват и се сещам за всяко едно малко нещо от връзката ни, за всяко кафе, всяка нощ, всяка изненада.
Опитах се да скрия спомените. Не, защото исках, а защото мислех, че имам нужда от това. Не е нужно да се държиш за красивите неща, ако те само те нараняват.
Но понякога няма как да не се запитам: А ако ти си бил Единствения?
Никога не съм вярвала в сродните души, докато не усетих как си паснахме с теб. Да те обичам беше така, сякаш трябва да обичам отражението си в огледалото. Откривах части от себе си и разбирах неща за мен, които не съм смятала, че съществуват.
Четях поезия, която ме караше да не вярвам, че е възможно. Слушах любовни песни, които ме караха да спра радиото. Не вярвах, че две души могат да се обвържат по такъв начин. Но ти ми доказа обратното и построихме нещо, което никой не може да срути и разруши.
Понякопо-усърдно, дали трябваше да сме по-открити един към друг. Хвърлихме се в океана, а аз трябваше да плувам, както и ти. Трябваше да умра, опитвайки се.
Но добре, може би не си Единствения. Може би сме две души, които са се открили и са решили да пробват, защото се харесват. Може би нищо не е трябвало да се случи. Може би "сродните души" са създадени, за да открием какво харесваме и какво искаме. И накрая, може би просто ми липсваш.
Всичко, което знам, е, че ако се окажем отново на онзи плаж далеч от дома, отново бих скочила в океана. Този път бих плувала.
НАЗАД