Има закуски, за които човек не се нуждае от повод. Милинките са точно такива.
Само като замирише на прясно изпечено тесто, масло и сирене, някак всички вкъщи започват да се навъртат около кухнята. Някой ще попита „Готови ли са?“, друг уж случайно ще мине покрай фурната, а първата милинка почти винаги изчезва още топла.
Ами обичаме ги. И днес отново ги направих. Този път с много сирене, хубаво пухкаво тесто и онзи вкус на домашна закуска, който трудно се заменя с нещо купено.
Продуктите, които са ми нужни:
За тестото:
300 мл прясно мляко
700 г брашно
2 яйца
100 мл олио
10 г суха мая
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
За плънката и отгоре:
400 г сирене
100 г масло
1 жълтък
2 с.л. кисело мляко
Тайната започва от тестото
Млякото го затоплям леко — не трябва да е горещо. Добавям маята и захарта и оставям сместа за няколко минути. В по-голяма купа слагам брашното, яйцата, солта и олиото. Добавям млякото с маята и започвам да меся. Не бързам да добавям още брашно, дори в началото тестото да изглежда малко лепкаво. Омесвам го, докато стане меко и еластично. Това е моментът, в който тестото трябва да остане нежно. Ако го направим прекалено твърдо, милинките няма да станат онези пухкави топчици, които си представяме. Покривам купата и оставям тестото на топло да втаса. И тук вече кухнята започва да ухае на бъдеща закуска.
После идва сиренето
Когато тестото увеличи обема си, го разделям на малки части. Във всяка слагам натрошено сирене и оформям малки милинки. Подреждам ги една до друга в намаслена тава, без да ги притискам прекалено — оставям им място да бухнат още. Разтапям маслото и го разпределям отгоре. За намазването смесвам жълтъка с киселото мляко и внимателно намазвам милинките. Точно тази смес дава онзи красив златист загар отгоре. А после просто чакаме фурната да си свърши работата. Пека милинките в предварително загрята фурна на около 180°C, докато станат хубаво златисти.
Не знам кое е по-трудно — да ги направиш или да изчакаш да се изпекат.
Когато ги извадя, коричката е леко хрупкава, а отвътре са меки и пухкави. Сиренето се е разтопило на места и точно тогава обикновено вече няма кой да чака да изстинат. Най-хубави са още топли, с чаша айрян, чай или кафе. И с онова усещане, че у дома има истинска закуска.
Малък трик, който не пропускам
Ако искам милинките да останат меки и на следващия ден, не ги оставям открити, след като изстинат. Прибирам ги в съд с капак. Но честно казано, при нас рядко се стига до следващия ден. И може би това е най-добрият комплимент към една домашна рецепта. Правиш цяла тава. А вечерта се оказва, че са останали само трохите. Точно такива трябва да са милинките — пухкави, маслени, със сирене и с вкус на закуска, която някой е направил с желание.
НАЗАД