Мой приятел ми дойде на гости и в хода на разговора ни вметнах, че ще отида да измия чиниите и ще се върна след малко. Той ме погледна така, сякаш му казах, че ще излитам в Космоса. Отвърна ми само, че се радва, че помагам на жена си, но ми обясни, че когато той го прави, жена му не го оценява...
Върнах се обратно при него и му обясних, че аз не помагам на жена си!
Всъщност съпругата ми не се нуждае от помощник, а от партньор. И аз се старая да съм точно такъв, когато съм у дома.
Аз не помагам на жена си да чисти къщата, защото и аз живея в нея и е редно да го правя, точно колкото и тя.
Аз не помагам на жена си да готви, защото аз също искам да ям и смятам, че готвенето е и мое задължение.
Аз не помагам на жена си да мие чиниите, защото аз също съм ги използвал.
Аз не помагам на жена си в отглеждането на децата, защото аз също съм родител и съм длъжен да бъда техен баща!
Не помагам на жена си и в прането, защото там има и мои дрехи, както и дрехи на децата ни.
Аз не помагам вкъщи! Аз съм част от този дом!
Тогава го попитах кога за последен път е казал: „Благодаря ти, скъпа, страхотна си!“ на съпругата си, след като е сготвила, изпрала, изчистила, изкъпала децата и организирала цялото домакинство... Говоря за истинско „Благодаря“, защото само по себе си това я прави изключителна, щом е свършила всичко това сама!
"Изгледжа ти асбурдно и странно да кажеш нещо подобно? Да очакваш да ти кажат колко си фантастичен, след като веднъж си почистил пода, а не си получил никаква благодарност... Да не би да си помисли, че си страхотен? Може би и ти като наложеното от обществото неписано правило, си мислиш, че всички тези неща са нейни задължения? Може би си свикнал тя да прави всичко това? Ако искаш подобни задължения да са факт, без да си мръднеш пръста, тогава ценеи половинката си много и то всеки ден! Точно както ти искаш да бъдеш похвален.", бе всичко, което му казах тогава... И мисля, че не сгреших.
Иска ми се всички вие, мъже, да осъзнаете, че не трябва да се държите като гости в собствения си дом, които просто да се прибират, ядат, спят, къпят и задоволяват физическите си нужди. Почувствайте се вкъщи!
Истинската промяна започва от самите нас, от нашите мини общества, които всъщност са домовете ни. Нека научим децата си на истински ценните неща! Възпитайте ги да бъдат истински мъже!
НАЗАД