Вероятно всички ние, преди да станем майки, сме си представяли една идеалистична картинка. Да, знаехме за безсънните нощи, безкрайната смяна на памперси и забавните, странни въпроси на малките деца. Бяхме виждали непослушни деца и раздразнителни майки, но си мислехме, че точно нашите деца ще бъдат послушни и разумни, че ще изпълняват молбите ми в замяна само на една топла усмивка. Е, представите често се оказват грешни. Нека с усмивка да си припомним идеалистичните ни очаквания с текста на Шони Бруси, авторка на четири деца:
„Отне ми само 8 години, но е време да си го призная (дълбоко вдишване за кураж):
Аз не съм майката, която си представях, че ще бъда.
Не мога да ти кажа как точно си представях майчинството, защото, като повечето жени, станах родител без да съм се сблъсквала с всички проблеми нагледно. Но каквото и да съм си представяла, не съм се виждала като жена с мазна коса, която може би носи панталони в момента, а може би не. Вероятно и твоята представа не се е сбъднала, може би си разочарована, че някои очаквания не са се оправдали, затова нека ти споделя моите 11 разбити представи за майчинството:
Подкупите са основната ми стратегия
Може би някога съм си представяла, че моите деца ще ме слушат само в замяна на мила усмивка и топла прегръдка, но сега мисълта, че децата ми ще се вържат на такъв аматьорски трик, е направо смешна. Вече съм помъдряла и знам, че няколко бонбона вършат повече работа от моите любещи ръце.
Обуването на панталони ми изисква повече усилия, отколкото искам да си призная
Ако някой някога ми беше казал, че ще дойде ден, в който няма да искам да обувам никакви панталони, освен ако не са еластични, нямаше да му повярвам.
Заключването в тоалетната е стратегия ми за оцеляване
Когато тоалетната стане любимото ти място за отдих и релакс, значи имаш нужда да преосмислиш живота си. Коя съм аз всъщност?
Децата ми често ме надхитрят
Някога се гордеех с академичните си постижения, с решаването на всеки тест в училище, с моите пълни шестици, които подхранваха егото ми. А днес? Днес редовно съм побеждавана от 2-годишното ми дете.
Малките обувки са най-големите ми врагове
Сигурна съм, че ако вземем който и да е от световните лидери или учени и му дадем задачата да открие онази малка, проклета обувчица, която липсва точно в момента, в който трябва да излезем, той също ще се огъне пред напрежението, което ние, простосмъртните, изпитваме всяка сутрин.
Най-много се вълнувам за моментите, в които мога да правя... абсолютно нищо
Ваканцията на екзотично място няма никакъв шанс срещу 20 минути тишина и спокойствие.
Никога не купувам от „готините” зърнени закуски
Явно никога няма да бъда от „готините” майки, защото, ако зависеше само от мен, нямаше да купувам никакви зърнени закуски на децата си. Знаете ли с какво са наблъскани всички шарени или шоколадови закуски? Въпреки че като дете хранителният ми режим се състоеше от всички тези зърнени закуски, моите деца ще трябва да се задоволят с обикновената версия. Съжалявам, деца, вашата майка без панталони не е забавна личност.
9 от 10 пъти не си играя с децата ми доброволно
Може да е срамно да си призная, но ако трябва да избирам, предпочитам да изчистя банята пред това да си играя на „колички” с децата ми. Какъв ужасен човек съм.
Звуците на майчинството ме подлудяват
Проблемът не е толкова в безсънните нощи или безкрайния брой наакани памперси. Не. Това, което ме влудява, са всички онези звуци, които съпътстват майчинството – дъвченето, подсмърчането и онова мрънкане, което разпъва душата ти на кръст, докато не си готова да паднеш на колене и да се молиш това мъчение да спре.
Животът ми се измерва в... изрязване на нокти
Да, точно така – изрязване на нокти. Вместо да изчислявам времето спрямо глупави неща като календари, аз разчитам на ноктите на децата ми, които винаги растат твърде бързо и обикновено не представляват много красива гледка с цялата мръсотия под тях.
Съзнавам на 100% колко смотана съм станала и... ми харесва!
След всичко казано, трябва да ви кажа, че никога не съм била по-щастлива и не бих могла да бъда по-щастлива, ако не бях станала майка. Въпреки че... ако някой все пак успее да намери онази малка обувчица, бих била с една идея по-щастлива.”
Шони Бруси
НАЗАД