Лудост ли е да искаш букет цветя?
Отгледана съм от истински джентълмен. Родена съм в Северна Каролина от силна жена, а баща ми възпита сестра ми и мен с очаквания към мъжете - да ни отварят вратите, да ни нагласят столовете ни и да ни купуват неочаквано цветя.
Баща ми знае как да бъде романтичен, макар че не мисля, че някога се е възприемал за такъв. Винаги купува магнолии на майка ми (цветето, което е присъствало на сватбата им) и ѝ казва, че я обожава в най-неочакваните моменти. Заради баща ми (и заради приказките) винаги съм имала слабост към романтичните жестове.
Момчета, тичащи в дъжда, за да се озоват пред вратата ми, предложение за брак с флашмоб, храна във формата на сърце и закуска в леглото - тези глупави малки неща са романтиката, за която копнея.
Но баща ми не ме е възпитал да бъда и просто красива принцеса - той ме направи наистина силна дама. Никога не съм мислила, че това, че съм такъв тип жена би накарало мъжете да предполагат, че не си падам по романтиката.
За съжаление, не точно това е романтиката, която имам в живота си. Въпреки че я обичам, не си падам по романтични мъже. Живея в Ню Йорк, където популярната логика е колкото по-голяма е брадата, толкова „по-лош” е мъжът.
Аз съм силна жена и мъжете, с които излизам, изглежда мислят, че това означава, че не искам поздравителна картичка за Свети Валентин. Грешат. Момчетата на моята възраст са на мнение, че феминизмът означава, че не е нужно да се правят неща като това да те държат за ръка или да ти казват, че изглеждаш красива. Вместо това ми казват, че четат „Дзезабел” и че мразят бащите си и това трябва да е истинска любов…
Уважавам тяхното мнение за равенството, но не ми харесва пълната липса на романтика. Често правя фини намеци, но най-близкото, което стига до романтиката е, че приятелят ми си спомня, че съм натоварена с покупки и не позволява на вратата да ме удари в лицето.
Знам, че романтиката и любовта са две много различни неща. Един мъж може да ти купува цветя всеки ден и все пак да е емоционално недостъпен.
Мъжът, който обичаше да ми купува кутии с бонбони, е същият, който ми каза, че ако отслабна, няма да имам проблеми в живота си. Оказа се, че идиотите все пак могат да бъдат романтични.
Отскоро имам връзка с човек, когото обожавам и той мен също. Отнасяме се един към друг като с равни. Не мислех, че някога ще ме изненада спонтанно с нещо, което види и му напомни за мен. Не защото е лош човек, а защото не е създаден за такъв вид романтика. Може би съм цинична, но когато видя мъж, който купува цветя, сърцето ми крещи "романтика"! Може би вместо това трябва да крещи „с какво си сгрешил?" Но не мога да реагирам така.
Не мисля, че е лицемерно, че искам да получавам точно толкова пари, колкото и един мъж, и все пак да бъда изненадвана с шепа маргаритки без повод. Признавам, че съм романтична и непрекъснато избирам малки неща за подарък на скъпите хора в живота си или им изпращам песни, които ме карат да мисля за тях.
Романтиката не е фалшив, грандиозен жест - с нея просто показваш любовта си. Има нещо толкова магично (трябва да има) в знанието, че дори за миг си важен и си в ума на някого, когато не си наоколо. Че заемаш специално място в сърцето му и живееш там. Розата не е просто цвете, а символ, който казва, че "дори когато не сме заедно, мисля за теб и те обичам".
НАЗАД