През лятото на 2010г. в главата на Брандън се ражда странна идея. Кой е Брандън, ще попитате. Той е фотограф от Ню Йорк, който ежедневно среща потребителите на социалната мрежа Facebook с вдъхновяващите истории на американците, които снима.
„Започнах този проект, защото си мислех, че ще е наистина страхотно да създам един каталог на американските граждани, в който да има от всичко. Напуснах работата си(добре де, всъщност ме уволниха) и дадох начало на проекта с думите: Може ли да ви снимам?”
Брандън озаглавява проекта си „Хора от Ню Йорк”. Във фотографиите му ние намираме именно това – човешкото във всичките му форми, възрасти и цветове. С течение на обстоятелствата, младият фотограф започва да интервюира своите модели като им задава отворени въпроси. Техните отговори ни показват колко различни сме ние, човешките същества, но и колко еднакви сме, защото сме хора…
С някои от човешките истории можете да се запознаете тук:
„Веднъж заведох сина си и приятеля му в парка. Момчето имаше дребен проблем с ходенето, но аз не го бях забелязал. В един момент несъзнателно усилих крачка, когато синът ми дотича при мен, хвана ме за ръката и тихо ми прошепна: „Тате, би ли вървял по бавно, моля те.” Никога няма да забравя това.” 
„Ние сме очни лекари.”
„Какво е важното за окото, което повечето хора не осъзнават?”
„Окото не вижда, то приема информация. Мозъкът вижда. Това, което виждаме не се определя само от това, което е пред очите ни. Това, което виждаме е афектирано от нашите спомени, чувства и това, което сме виждали преди.”
„Нова съм във всичко това.”
„Коя е най-трудната част?”
„Когато тя плаче и аз не знам защо, нито как да й помогна да спре.”
„Коя е най-хубавата част?”
„Когато ме поглежда и се усмихва, сякаш казва: Благодаря, мамо.”
„Жените обичат очилата ми.”
„За какво се чувстваш най-виновен?”
„Баща ми беше бръснар. Беше наистина горд мъж. Подстригваше гостите на най-скъпите хотели. Когато бях тийнейджър, просто за да го ядосам, отидох да се подстрижа при друг бръснар. Това разби сърцето му.”
„Малката ми разказваше за гаджето си, което „е добро в това да почиства класната стая”, докато по-голямата й сестра силно и прошепна: „Кажи му, че го целуна.”
„Днес баща ми имаше нужда от подстрижка, аз нямах нужда от подстрижка, но отидох с него, защото той искаше.”
„Току-що се омъжих и имам три доведени деца.”
„Какво е най-голямото ти постижение като доведена майка?”
„Те не ме мразят.”
„Работя от 8 сутринта до 8 вечерта. Но правя почивка за кафе.”
„Отделям твърде много време за щастието на децата си. Имам син музикант, който мисли, че може да бъде креативен, единствено когато е нещастен. 
„Бях бракоразводен адвокат в продължение на 32 години. Не много адвокати могат да се похвалят с това. Разводът вади наяве лошото в добрите хора и показва наяве чудовищата в лошите. Всеки иска да напусне масата с парчето на другия.”
НАЗАД