Аз съм сама, защото искам, а не защото никой не ме иска

Не съм някаква красавица, но със сигурност бих обърнала няколко разбирачески погледа след себе си. Не е като хората да не обичат моята причудлива компания. Даже съм убедена, че на много от тях не им се тръгва, веднъж попаднали в бъбривото ми пространство.

И не, изобщо не тъгувам, че съм необвързана.

Нямам нужда от романтичен партньор на всяка цена, за да се чувствам завършена. Нямам нужда да бъда с някого, за да вярвам, че животът ми прелива от смисъл. Аз придавам на съществуването си съдържание. Аз му вдъхвам живинка. Аз.

Мразя, когато някой ме погледне все едно съм подплашена кошута, приклещена от елен с престъпен нагон в някое тъмно кьоше в гората. Нямам нужда от ничие съжаление. От ничие цъкане с език, когато разбере, че съм без мъж.

Не се нуждая от чужди планове за сватосване.

Не оправдавам напъните на околните, които вярват, че ако не ме съберат с някого, ще си остана непотребна, дори за себе си, до края на дните си. Гнуся се, когато някой реши да ме утешава с непотребни думи. Когато някой ме гали по главата снизходително и ми каканиже думи крепително, убеждавайки ме, че ей сега ще се появи оня пусти му уморен и прашасал благородник, възседнал измършавяла от диренето ми кранта. Все едно пък имам нужда от уверенията на някого, че след малко ще се влюбя истерично и до припадък. Не изпитвам потребност някой да ми казва да не се притеснявам за това дали след месец моят влак ще се напълни с пътнико свиден, пътнико млад. Разберете, аз изобщо не се гнетя.

Причината да не съм намерила никой е, че не съм търсила.

Или ако някой е привлякъл за малко вниманието ми, в крайна сметка се е оказал нефелен за по-дългия ми взор в негова посока. Трябва да осиновите мисълта, че е тотално възможно да съм без мъж и да съм щастлива. Татуирайте си го в мозъка. Отказвам това внушение повече да е мой проблем. Нито пък да съм виновна, ако концепцията за моята любовна (не)достатъчност ви гложди рано сутрин, по пладне и преди лягане.

Аз съм щастлива. И моето добруване не зависи от вашия страх, че разхищавам тоя гиздавец живота. И, слава богу, не е подчинено на това дали имам мъж в леглото или не. Аз произвеждам щастието си. Аз съм продуцент на моето житейско фентъзи. Аз съм сценарист на моята любовна хорър стори, аз съм режисьор на моите сапунки. Разчитам на себе си да се правя щастлива всеки божи ден. И досега не съм се провалила.

Знаете ли колко човеци са намерили любовта, но щастието все им убягва.

Това, че си във връзка, не означава, че си абониран по подразбиране за щастието. Понякога вървят ръка за ръка, друг пък обаче промоцията е свършила под носа ти. Затова спрете да ми пробутвате любовта като ключ за щастие. Аз обичам себе си. И съм пълна с наслада. Имам нужда от цялата свобода, която се пада на необвързаните хора, за да правят каквото си поискат. Не ми трябва някой, който непрекъснато да спъва големите ми надежди с неговото утешение за по-добро любовно бъдеще.

Аз съм мечтател. Имам големи амбиции. Но едва ли ще стана човекът, който съм си намислила, ако си позволявам постоянно да съм въвлечена в поредната нелюбовна драма. Болезнено наложащо е хората около мен да спрат да се държат като бавачки на сърцето ми и като болногледачки на душата ми. Не съм сляпа. Не съм болна. Не съм инвалидизирана. И със сигурност не съм нещастна.

Аз съм сама, защото съм избрала това.

А когато ми се случи мъж, не бойте се, няма да го прогоня. И как знам това ли? Ами наркотизирано вярвам, че когато един човек стигне мястото, на което се чувства най-себе си и когато усеща доволство от това, което е, то такава увереност ще лумне от него, че всеки по тая земя ще е привлечен към него като молец към нощна лампа. А кой би могъл да устои на такава пламенност за живота? Кой би могъл да откаже на сърцето си да ме обича? Но сега ме оставете на мира. Нека съм щастлива. Със себе си.

Аз съм сама, защото искам, а не защото никой не ме иска!

Автор: Кексо