Дълго търсих и те чаках. Дълго плаках и се молих.
Все повтарях “Аз вярвам в любовта!”. Беше ли наистина така?
Ти не идваше, защото той отне вярата ми.
Мразех го, че заедно с любовта ми, той изтри и способността ми да вярвам.
Чувствах се изгубена, живеех в сив свят. Сив и безжизнен.
Нямах вяра, а ти не идваше.
Но разбрах – той не може да отнеме вярата ми, любовта е още в мен.
Тогава дойде ти и отми всички страхове. Любовта се появи, защото ти ми върна вярата.
Вече знам къде съм, къде в какво да вярвам.
Ти си тук и светът е по-красив!
Аз вярвам в любовта, вярвам в теб и мен, вярвам в нас!
Виж още:
Ако ревността изчезне, а любовта все пак остане, тогава в живота ти има нещо съществено, което си струва да го има!
Вече знам, че мога и сама
Жената отива в чужди мъжки ръце, когатo сърцето ти е далече
НАЗАД