Те не са строги, не викат, не бързат. Те имат време. Време за игри, приказки и палачинки. За два сладоледа следобед. За още една прегръдка преди сън.
Докато ние сме уморени, забързани и понякога нервни, те са там – с търпение, обич и разбиране. В техния дом всичко е позволено… но от сърце.
И затова ги обичаме още повече. Не само защото се грижат за децата ни, а защото им дават онази топлина, която само баба и дядо могат да дадат.
Нека не забравяме и ние да се грижим за тях – с внимание, с обаждане вечер, с любим сладкиш или изненада без повод.
Защото те са злато. А златото се пази.
НАЗАД