Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

Здравейте, г-жо Ненкова,

Проблемът, който искам да споделя с Вас, е следният. Омъжена съм от 10 години, обичам съпруга си, имаме две деца, които са нашето съкровище. Проблемът е, че живеем с родителите на съпруга ми и свекърва ми постоянно се  меси във всичко, дори в начина, по който възпитавам децата си.  Уважавам родителите му, те са направили много за нас, но не знам колко още ще издържа така.

Благодаря Ви!

А.


Здравейте, А., 

интересен е Вашият въпрос. Да, взаимоотношенията в едно семейство не винаги са лесни, особено когато няколко поколения живеят заедно. Това все още е така на много места в съвременна България. Понякога поради финансови, културни причини или заради традицията все още хората живеят по този начин. Това не означава, че всички те имат или трябва да имат проблеми. Аз познавам много хора, които живеят заедно със семействата на децата си, помагат в отглеждането на внуците си и между тях царят разбирателство и добри взаимоотношения. Често обаче при мен идват и хора, които разказват за проблеми подобни на Вашите.

По-възрастните поколения, базирайки се на своя опит и желанието си да помогнат, често, за да облекчат децата си, дават съвети. Понякога направо налагат своите виждания за живота, за това как точно се правят нещата. Опитват се да убедят, че техният начин е по-правилен от това какво прави снахата/дъщерята/зетя/сина. Аз донякъде ги разбирам, защото разбирам гледната точка, от която изхождат – да помогнат, да научат, да улеснят. В желанието да помагаме няма нищо лошо, но когато това се прави на всяка цена, когато не се допускат другите гледни точки, когато помощта вместо да е помощ се превръща в нещо, което разваля  взаимоотношенията между двама или повече души в семейството, то тогава наистина има проблем, за което пишете и Вие в писмото си.

Мила А., пишете, че обичате съпруга си и уважавате родителите му. Това е много важно, това стои в основата на взаимоотношенията между хората – любовта и уважението. Независимо че между Вас има тези важни компоненти на човешките взаимоотношения, Вие не успявате да се разбирате добре с Вашата свекърва. Предлагам Ви да поговорите с нея, да ѝ кажете, че я уважавате, че обичате сина ѝ и да ѝ кажете по един необвиняващ начин как нейното поведение Ви кара да се чувствате. Можете да използвате така наречените Аз-послания от 3 части. Целта на Аз-посланието е да кажете ясно на другия човек Вие как се чувствате, да говорите от свое име, да заявите своите притеснения и потребности без да отправяте обвинения към другата страна.Можете да кажете на свекърва си:  

  1. 1. Как се чувствате, когато тя прави така: Например: чувствам се тъжна, безпомощна, притеснена, дразня се, когато…, не се чувствам добре, когато…;
  2. 2. Необвинително описание на поведението ѝ. Например: когато  храниш децата с тази храна,докато не съм вкъщи; когато  вземаш децата от детската градина без да ми се обадиш…;
  3. 3. Реалният негативен ефект върху Вас лично: може да е във вид на време, пари, вещи, физически дискомфорт.

Пример:„Много се притеснявам се, когато вземаш децата от детската градина без да ми се обадиш и това ми коства време да пътувам дотам, стрес, когато не ги намирам, и често имам главоболие вследствие на това.”

Ако използвате повече Аз-послания при подобни ситуации, ако говорите помежду си и си обяснявате проблемите без да обвиняватевместо да преглъщате, когато има конфликтна ситуация, когато търсите сътрудничество вместо да стоите в противоположни лагери и да воювате постоянно, мисля, че много бързо и успешно ще успеете да сближите позициите си и да хармонизирате средата вкъщи. Осъзнайте, че Вие не сте два враждуващи лагера и няма нужда нищо да отвоювате, защото всяка „победа” за Вас е „загуба” за другия лагер, а това пак сте Вие – Вашето семейство. Потърсете това, което Ви сближава, а не това, което раздалечава позициите Ви, разговаряйте много, не се страхувайте да казвате по необвинителен начин мнението си. Не забравяйте, че това е Вашето семейство. Начинът, по който взаимодействате, се отразява на всички, включително и на децата Ви. Опитайте се да сте им добър пример за човешките взаимоотношения, който те да прилагат в живота си, когато пораснат.

Желая Ви успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук