Виж, не че не ми харесваш.
Облечена с най-скъпата си рокля.
На лачени високи токчета.
С грим и прическа.
Но не ми се ходи по заведенията.
С лъскавите сепарета.
Бутилки.
И кристални чаши.
Там е скучно и винаги препълнено.
С фалшиви герои.
Усмивки.
И души.
Да не ходим по такива места.
Обуй си кецовете.
Сложи си старите дънки.
Пусни си косата.
Свали си грима.
Ще те заведа в някое малко барче.
В което няма резервации.
Защото повечето хора дори не са го чували.
Там светлината е приглушена.
Музиката е на живо.
А времето сякаш е спряло.
На никой не му пука кой какъв е.
С какво е облечен.
Или с каква кола е пристигнал.
Нека да идем на такова място.
Не за да се показваме.
А за да чувстваме.
НАЗАД