Днес ще споделя с вас любимите си цитати на неповторимата Барбара Стрейзънд – една истинска икона на съвременното кино и музика. Барбара е носител на две награди Оскар, десет пъти й е връчвано престижното отличие Grammy, а единадесет пъти – Златен глобус. Досега е продала над 245 млн. копия от своите албуми по целия свят.

Барбара разказва, че обича да си купува дрехи секънд-хенд. Споделя, че й доставя огромно удоволствие, когато обзавежда дома си с мебели и аксесоари. Спомня си, че е започнала да пее, само защото не е успяла да си намери работа като актриса. Когато е сред хора, които не познава, се чувства неловко, "напълно изгубена". Обича да прекарва свободното си време вкъщи, без прическа, без бижута, с удобни панталони с еластична талия, които й позволяват да си похапва спокойно...

Тази година Барбара навърши 73! Пожелавам й да е все така пълна с енергия, все така жизнена и харизматична, все така себе си!

А сега ви предлагам да почерпим заедно от мъдростта на тази наистина забележителна жена. Ето какво научих аз от нея...

„В живота няма нищо по-важно от любовта.“

Точно, кратко и ясно. Когато се готвиш на напуснеш този свят, единственото, което ще има значение за теб, е, обичал ли си – истински, отдадено, лудо. Няма да те вълнува колко пари имаш в банковата си сметка, нито колко коли чакат в гаража ти. Важно ще е само оставил ли си следа в сърцето на някого, отворил ли си своето, живял ли си...

„В една връзка вълнуващото е не, когато единият се опитва да излезе по-силен от другия, а когато двамата се срещнат по средата и успеят да се напаснат един към друг, като в същото време всеки остане също толкова упорит, твърдоглав, страстен и луд, колкото е другият.“

Колко връзки погубваме в стремежа си да надделеем над другия... В безсмислени опити да му се наложим. В упорито нежелание да отстъпим. Успешната връзка е въпрос на баланс – как да се слееш с ритъма на другия и в същото време да съхраниш своя собствен. Но най-вече на осъзнатост – че за тангото са нужни двама души и че, за да е красив танцът, те трябва да имат свободата да изразяват музиката,... но и себе си.

„Защо жената в продължение на 10 години променя навиците на мъжа до себе си, а после се оплаква, че това не е същият човек, за когото се е омъжила?“

Да се опитваш да промениш мъжа до себе си е най-сигурният начин да изгубиш любовта. Да убиеш любовта. Казваме си, че ако го научим да (не) прави това или онова, да (не) казва това или онова, ще бъдем истински щастливи. Ще получим всичко, което искаме и което заслужаваме. А забравяме, че сме се влюбили точно в онзи мъж, несъвършения, избухливия, разпиления... Забравяме, че именно онази луда и сляпа любов, която не обръщаше внимание на несъвършенствата, ни караше да се чувстваме жизнени, млади, енергични... Мислим си, че помъдряваме, а всъщност остаряваме.

„Вярвам в любовта и страстта, и в секса, и в романтиката. Не искам обаче всичко това да е подредено в някакво перфектно уравнение. Искам хаос. Искам безпорядък. Искам някой да губи ума си по мен. Искам да чувствам страст и жега, и пот, и лудост. Искам валентинки и купидони и всичко останало. Искам всичко!“

Истинската любов е като вода. В един момент е нежна и гальовна, в следващия помита всичко пред себе си. Истинската любов е като река – ту спокойна, ту бурна, с неочаквани водовъртежи и стръмни водопади. Затвориш ли я с бент, опиташ ли се да я укротиш, рано или късно ще се заблати. Истинската любов има нужда от свобода.

„Ще ви кажа за какво завиждам на хората, които са влюбени – бих искала някой да ме познава. Истински да ме познава. Да знае какво ми харесва, от какво се страхувам, каква паста за зъби използвам.“

Няма по-голямо щастие от това да бъдеш себе си. Да разкриеш себе си. Да захвърлиш всички маски и да забравиш за всички роли. Да застанеш разголена, ранима и най-вече... несъвършена. А отсреща да видиш одобрение. Да видиш разбиране. Да видиш любов. Няма по-голямо щастие от това да бъдеш желана заради самата теб...

„Мечтата на жената е бъде мечтата на мъжа.“

Така си е! Прекрасно е да бъдеш нечия муза, нали? Toлкова е завладяващо да знаеш, да усещаш, да виждаш, че иначе рационалният мъж се поддава на ирационална страст – поддава се на теб. Нищо друго не кара жената да се чувства толкова красива, както отражението й в очите на влюбения мъж. Нищо друго не я кара да се чувства като истинска богиня така, както неговото обожание. Нищо друго не й дава такава сила, както неговата слабост.

„Когато искаш да постигнеш нещо наистина твое, не е нужно да гледаш какво са направили хората преди теб. Не се опитвай да копираш другите. Имаш интуиция, имаш инстинкти – вслушай се в тях. Те ще ти кажат какво е най-правилно за теб. И точно така трябва да постъпиш.“

От деца ни учат да се съревноваваме. Казват ни, че трябва да сме най-добри в игрите, в учението, в спорта. Най-добри в това да сме добри. Освободи ума си. Напусни това безумно състезание. Единственият човек, с когото трябва да се състезаваш, си самият ти. Единствените правила, с които трябва да се съобразяваш, са собствените ти. Единственият глас, който трябва да слушаш, е този на сърцето ти.

„Доверявам се на инстинктите си – не се тревожа имам ли достатъчно опит, за да направя нещо, или не. Просто го правя.“

Инстинктите ни са нашата връзка с вътрешния ни Аз – този Аз, който вижда отвъд доводите на разума и емоциите на сърцето. Този Аз, който винаги знае кой път да поемем, дори ако очите ни не го виждат, а умът ни казва, че не трябва да рискуваме. Този Аз, който ще ни отведе до живота, който можем да имаме,... стига да се научим да му се доверяваме.

„Майка ми ме караше да стана секретарка, но аз още от дете исках да бъда певица. Всъщност, майка ми изобщо не беше убедена, че от мен ще излезе нещо. Затова, по-добре не слушайте какво ви казват другите. Дори ако тези хора са сред най-близките ви.“

Има една притча за жабчето, което се състезавало с други жабчета, за да изкачи планината. Непрекъснато се чували гласове, че пътят е стръмен и твърде труден за малките животинки. И те, едно по едно, се отказвали. До финала стигнало само нашето жабче. Оказало се, че било глухо.
И ти бъди глух за „доброжелателните“ съвети на хората около теб, които се опитват да посочат „мястото ти“. Бъди глух за доводите на хора, които са се отказали от мечтите си и искат и ти да се откажеш от своите. Бъди глух за всеки, който ти пречи да следваш пътя на сърцето си.

„Истина е, че често пъти хората с тежко детство се превръщат в безкрайно интересни личности. Така че, в негативното винаги има нещо положително.“

Много от нас се оправдават за това, че не живеят живота, който искат, и не са хората, които искат, заради детството, което са имали. А истината е, че всяко разочарование всъщност е обогатило душата ни. Не я ограбило. Може би сме се научили колко важна е любовта, именно защото сме били лишени от нея? Или сме почувствали, че искаме сплотено семейство, именно защото не сме имали такова? А може би сме опознали вътрешната си сила, защото сме били оставени сами? Миналото се е случило с причина. Нещо ни е научило. Нещо ни е дало. Важното е как с наученото ще изживеем настоящето. И как ще посрещнем бъдещето.

„Колебанието може да те мотивира, затова не се страхувай от него. Увереността и колебанието стоят от двете страни на една и съща везна и се балансират помежду си. Помни, че се нуждаеш и от двете.“

Страхуваме се от това, че се страхуваме. Казваме си, че сме слаби... и ставаме такива. Не си даваме сметка, че силата значи всъщност да преодолееш слабостта. Че смелостта значи да преодолееш страха. Не си даваме сметка, че решимостта значи да преодолееш несигурността.

„Митовете са загуба на време. И пречка пред развитието. Включително митовете, които изграждаш за самия себе си... Истината е, че не искам моите собствени ограничения да ми пречат.“

Ти си такъв, какъвто се виждаш в мислите си. Спираш там, където спираш в мислите си. Постигаш това, което постигаш в мислите си. Ти СИ мислите си. Ако искаш да имаш живота, за който си роден, трябва да се научиш да преодоляваш ограниченията в ума си. Трябва да се научиш да преодоляваш себе си.

„Трябва да откриеш себе си. Трябва да разбереш какъв си. И да си повярваш в силата си.“

За да опознаеш себе си, е нужна смелост. За да приемеш себе си, е нужна още по-голяма смелост. Но най-голяма смелост е необходима, за да се научиш да вярваш в себе си. Веднъж постигнеш ли го обаче, ще постигнеш всичко. Ще бъдеш всичко. Ще можеш всичко.

„Скучно е да стоиш все на същото място. Трябва да се движиш напред. Дори ако не знаеш къде точно отиваш.“

Не се примирявай със статуквото. Бори се. Развивай се. Мечтай. Има още какво да постигнеш. Има още какво да видиш. И какво да научиш. Без значение къде си стигнал. Без значение през какво си минал. Без значение колко пъти си падал. Продължи напред. Зад ъгъла те очаква твоето бъдеще.

„Една част от теб винаги си остава дете, без значение колко зрял ставаш с годините, колко неща научаваш или колко уморен от живота се чувстваш.“

Не убивай детето в себе си. Дай му простор да се развихри. Позволи му да ти покаже отново колко красиви са облаците в небето, как хубаво миришат листата на дърветата есен, колко е освежаващо да пееш на глас... Позволи му да ти покаже отново как се живее...

„Толкова е интересно да си директен. И толкова освобождаващо. Това значи да реагираш спонтанно на всичко, което виждаш, което научаваш, което чувстваш...“

Живеем в свят, в който сме свикнали да се държим като „зрели хора“. Защото сме такива, нали? Казваме си, че трябва да сме премерени в реакциите си, в думите си, в емоциите си. И изведнъж ставаме премерени в живота си. Забравяме какво е да си спонтанен. Забравяме какво е да живеем без притеснения как ще изглеждаме в очите на останалите. Без опити да се впишем на всяка цена в общия пъзел. Без вериги, които сами си надяваме. Време е да си припомним, не мислите ли?

„Най-хубавите неща не могат да се опишат с думи. Като вкуса на авокадото или мириса на гардения.“

Спри с опитите си да рационализираш всичко. Научи се да усещаш света със сетивата си. И с душата си. Това е изкуството да живееш.

И накрая, още няколко вдъхновяващи мисли на тази великолепна жена, които няма да коментирам, а само ще цитирам:

Днес за джентълмен се счита онзи мъж, който преди да се целуне, изважда цигарата от устата си.

 

Мога да съставя цяла книга с обещанията, които мъжете са ми давали в леглото.

 

Защо е прието, че мъжът може да е обсебен от работата си, а на жената й е позволено да е обсебена единствено от мъжа?

 

Често ме наричат перфекционист, трудна и обсебена. Мисля обаче, ако искаш да си добър в това, което правиш, трябва да си обсебен от него и да те е грижа за всеки детайл. Иначе не се получава.

 

Изкуството не цели само да забавлява. То трябва да провокира към размисъл, да притеснява, да нарушава граници и табута, да изважда от зоната на комфорт... Но най-вече трябва непрестанно да търси истината.

 

Мога да приема всякаква истина. Единственото, което не мога да приема, е лъжата.

 

Имам един син. Нищо от това, което съм изживяла и постигнала, не може да се сравни с усещането в теб да расте живот.

 

Понякога негодуваш най-яростно срещу хората, които най-много обичаш и от които най-силно се нуждаеш. Мисля, че всяка майка знае за какво говоря. И това пак е любов – впечатляваща, прекрасна, истинска във всичките й форми...

 

Носът ми беше част от моето наследство. От мен самата. Вярвах, че ако имам талант да пея или да играя роли, това трябва да е достатъчно, нали?...

Благодаря ти, Барбара, за вдъхновението! И за напомнянето! Благодаря ти за проглеждането!

И така, скъпа приятелко, която четеш тези редове, не забравяй:

Животът е твърде кратък. Започни с десерта!

НАЗАД