Башар Рахал сподели снимка със Стефан Данаилов и разказа за последната им среща. Кадърът го върна към разговор с Мастъра, който според Рахал днес звучи особено силно – дни преди приемните изпити в театралния колеж „Любен Гройс“.
„Последната снимка на Мастъра. Беше тъжен и изморен някакси. Студентите не му се бяха обаждали от много време. Бяхме в неговия апартамент на морето, извика ме и си говорихме. Честно. Както само той може. Каза ми
"Башо, не очаквай нищо от судентите ти, нашата работа е неблагодарна, сещат се за нас като си отидем, давай им каквото можеш, помагай им, учи ги на всичко, което знаеш, ти знаеш много и си добро момче"
И сега няколко дни преди приемните изпити в театралния колеж Любен Гройс ми излезе тази снимка, все едно да ми напомни за това, каква е нашата задача. Успех на всички, които са изпуснали влака НАТФИЗ, но искат да учат кино, очаквам ви на 1ви с научени материали. Започва едно ново приключение за вас. И нас!“, написа Башар Рахал.
Стефан Данаилов беше човек, оставил след себе си не само десетки роли и незабравими образи. Той остави ученици.
А може би това е една от най-големите следи, които човек може да остави след себе си – хора, които носят нататък частица от наученото.
Учителят не трябва да чака благодарност. Той трябва да даде най-доброто от себе си. Защото учениците може да забравят много неща. Може да не се обадят. Може да тръгнат по свой път и никога повече да не се върнат при човека, който ги е учил.
Но някоя реплика, някой съвет, някой урок или просто едно „можеш“ понякога остават завинаги. И точно това вероятно е имал предвид Стефан Данаилов.Не да чакаш признание. А да оставиш следа.
НАЗАД