На нас двамата ни стигна само уикендът. Първия ден ще опаковам багажа, ще подредя лудостта и заблудата, че не си като другите, след това и надеждата, че ще разпознаеш истината, че за мен ти никога не беше, но в отделни пликове, за да не се смесят. Отгоре ще добавя жаждата си за теб, за малко повече вино и дълги разговори до светло.
Твоят багаж е лесен. Ще вземеш лешниковите си очи и усмивката, която ме кара да вярвам в клишета, желирани бонбони във всичките си джобове, отговорите на въпросите, които никога не ти задавам и дебели книги, каквито после пиша за теб, но пак не мога да те разкажа.
Ще пристигнем на място където няма да има други и ще изчакам колкото трябва, за да поискаш да дойдеш на себе си. Такъв, какъвто те виждам от онзи ден, в който се запознахме на три аперола в малките часове на нощта.
Ще гледам морето, после теб и ще се чудя в кое има повече загадки. Ще ти наливам нещо евтино от капанчето на плажа в пластмасови чаши, а ти ще ми наливаш пеперуди, мръсни мисли и страх, че утре ще си тръгнеш. После ще тичаме боси по пясъка, аз ще те гоня, а ти ще бягаш от желанията ми и тези, скрити вътре в теб.
Накрая ще те хвана, защото така става по филмите, ще те целувам на брега и на предела на самообладанието си, ще ми мирише на лято, на теб, на мента и на нощ, която не искам да свършва.
Ще ти държа ръцете и страховете, че ще си отида като другите или ще ти издам тайните. Ще ти постеля цялата себе си на пясъка и ще чакам да легнеш до мен. После ще се въргаляме в студените песъчинки, докато смесим ината си и неспособността да допускаме другите до себе си. Ще разбъркаме мислите и нагоните си и след това ще ги оставим да танцуват допрени.
Ще побъркам фантазиите ти, ще плуваме сред щипалките и забравената свобода от детството си, ще се надяваме някой да не открадне дрехите ни от брега, а ти ще се оглеждаш дали няма да ти отмъкна онова, което си давал на тези преди мен и никоя не ти е върнала след това. Ще ни духа студеният вятър, ще се загърнем с кърпи, недостатъчно големи, за да прикрият мислите ни и ще тичаме към онези, които утре отново ще бъдем.
Сутринта ще се събудя преди теб, ще отворя прозорците, за да влезе морски бриз и малко реалност, която да прогони застоялия въздух, пълен с твоите въздишки и моята любов.
Ще си събера чорапите и мечтите от пода и ще ти изстискам фреш от портокали и от онова, което можеш да дадеш на човек, който си тръгва, а не искаш никога да го прави.
Ти ще си закопчаеш копчетата на ризата и онази част от себе си, до която ме допусна само снощи. После ще изпиеш кафето си и последните ласки, които ще позволиш да ти дам. Ще пушиш цигара след цигара и ще издишаш дима и пресните спомен, които ще се впият в дробовете ти, косата и всяка част от тялото ми, по която се спускаха ръцете ти.
Аз няма да имам нищо за взимане. Ще си купя нови куфари, друг парфюм, който да не ми мирише на леденото ти сърце, в което усетих пробойни, за които не искаш да говориш и нов телефон, в който няма да има номера ти.
На връщане ще си мълчим, защото снощи не казвахме и дума от това което ни се искаше и защото така е по-лесно. Ще гледаме пътя, по който не смеем да се върнем, а ти ще натискаш газта, за да избягаме от единствения момент, в който си позволихме да бъдем истински.
Накрая ще си тръгнем без драми и ще ми отвориш вратата, за да си тръгна. Аз няма да ти крещя, като никога ще затворя културно, без да я тряскам.
Защото това е моментът, който и двамата ще искаме да запомним и да забравим. Докато не го повторим отново за уж последен път. Познаваме се достатъчно, за да знаем, че можем отново да се правим на почти непознати, които играят моята игра по твоите правила.
Модерен (не)край на една модерна (не)любовна история, в която победители няма, защото и двамата сме вечно на старта. Защото така искаш ти, защото така те искам аз и защото морето ни каза, че и двамата сме бурни като него и ни е страх от рибарски мрежи, уловена на въдицата свобода, разбиващи се в скалите вълни и разбиващи се в не когото трябва копнежи.
Защото и двамата обичаме красивите истории без обещания, телата си и онези дни, в които започваме всичко отначало. За последно. До следващия уикенд.
НАЗАД