Пътят към голямата сцена на „Евровизия“ през май започна с неочаквано висок градус на напрежението у нас. След като Дара бе обявена за официалния представител на България, социалните мрежи се превърнаха в арена на безпощадни коментари. Първоначално младата изпълнителка призна, че е била на крачка от отказване, чувствайки се „смазана от обидите и нападките“ на хейтърите. Въпреки огромното колебание обаче, Дара събра сили и избра да продължи напред, решена да защити честта на страната ни в конкурса.
И докато певицата се подготвя за предизвикателството, в музикалните среди избухна нов скандал, предизвикан от легендата Георги Христов. Известен със своя безкомпромисен стил, този път той насочи целия си гняв не към изпълнителката, а към нейния мениджър и продуцент – Саня Армутлиева.
В личния си профил Христов публикува изключително остри думи, които бързо се превърнаха в основна тема за дискусия. Той не спести нито една тежка квалификация, наричайки Армутлиева „злокачествен тумор“ в родната поп музика. Според него тя е „жадна за власт“ и се опитва по всякакъв начин да контролира творческия път на артистите, с които работи.
В полезрението на неговата критика попадна и друга млада звезда – Михаела Маринова. Христов изрази своето дълбоко съжаление, че талантлив артист като нея е „повярвала“ на Саня Армутлиева и е станала част от нейната компания. С това изказване певецът даде да се разбере, че според него проблемът в родната индустрия не е в липсата на таланти, а в начина, по който те биват управлявани.
Изборът на български представител за „Евровизия“ за пореден път доказа, че музиката у нас рядко остава само в сферата на изкуството. Решението на Дара да превъзмогне личната си болка и да продължи напред е акт на професионализъм, но думите на Георги Христов напомнят за дълбокото разделение в индустрията. Дали острият тон на легендарния певец е необходим коректив или просто излишна агресия, остава въпрос на интерпретация. Едно е сигурно – през май в Базел Дара ще излезе не само срещу европейската конкуренция, но и срещу тежестта на собствените ни вътрешни скандали. Сега предстои най-трудното: да превърнем шума в качествена музика.