Ако някога те срещна,
Ако някога пътищата ни се пресекат,
Ако някога застанеш срещу мен...
Бих ти казала, че съжалявам.
Ако и ти признаеш, че сгреши.
Бих ти казала, че си ми липсвал.
Бих ти казала да се опиташ да се поставиш на мое място.
Бих се опитала да се поставя и на твое.
Времето не се връща назад.
Всичко е приключено и забравено.
Но моите и твоите грешки са там, в миналото.
Недоизказаните думи са там, неизречените истини са там.
Само защото си помисли, че можеш да имаш всичко.
А аз реших, че ще е завинаги.
Сгреши, аз също.
Така се научихме.
Боли ме, че любовта, която исках да ти дам, всичко, на което ме научи, ще отиде в чужди ръце. Човек, който не е полагал усилия както теб.
Боли ме, че това, което ти научи от мен, ще бъде специално за друга.
Но когато обичаш истински, се научаваш и да отстъпваш.
Дори когато боли, дори когато искаш да се върнеш, но обратен път няма.
Тръгваш си, защото така е редно.
Който трябва да е до теб и до мен, ще бъде.
Такава е безусловната любов.
Даваш свобода.
Автор: Венеция Стоянова
НАЗАД