Преди три месеца приятеля ми Крейг коленичи пред мен и ми зададе най-жадувания въпрос: „Ще станеш ли моя жена?” Крещях и плачех от щастие. Толкова дълго чаках този момент и сега той вече беше реалност. Най-яркият момент в живота ми!
Но това ли е моята заветната цел? Не!
Сега, след като официално съм сгодена, мога вече трезво да оценя какво всъщност означава това за мен: смятам, че да получиш предложение от любимия си и да смениш статуса си на сгодена не е достижението на живота ми.
Предложението е много по-силно емоционално събитие, отколкото например дипломирането в университета или повишението на работа, за което толкова дълго сте мечтали. Да, кариерата е важна, а радостта от повишението дори не може да се сравни с еуфорията, когато любовта на живота ти падне на колене пред теб. Така смятам аз.
Искрено се наслаждавам на вълнението покрай сватбата, но все по-често се замислям, защо един чисто формален празник в живота ми е по-вълнуващ за мен, отколкото истинските, личните ми успехи, които съм постигнала благодарение на усърдна и дългогодишна работа?
През 1950 година жените са били преди всичко домакини и бракът е бил основната им и крайна цел. Най-голямото достижение в живота им.
Но днес това не е така, времената са други. Днес в живота на жената има и други цели, освен търсенето на идеален съпруг.
Днешните жени са началници, адвокати, учители, инженери, полицаи, изследователи, писатели, консултанти… Жените влизат в университети, получават докторски степени, градят кариери. Жените работят неуморно, за да постигнат успехи в службата. И те го постигат – променят света, в който живеем, редом с мъжете. Много от тях са омъжени, но никой не смее да ги характеризира единствено с този фактор.
През последните три месеца забелязах, че хората се интересуват единствено от предстоящата ми сватба, а не от кариерните или творческите ми успехи. „Как върви подготовката по сватбата?”, „Определихте ли дата?”, „Ще ходите ли на меден месец?” – са единствените въпроси, които чувам напоследък от приятели и роднини.
Не мога да ги виня за това отношение, тъй като самата аз непрекъснато задавах тези въпроси на моите приятелки, докато те се готвеха за сватбите си. И това е обяснимо, тъй като всички филми, сериали, книги и реклами постоянно ни го натякват – най-важното за една жена е да получи диамантен пръстен на ръката си.
Може би е време да си дадем трезва оценка за важността на това събитие.
Не са ви нужни специални таланти и способности, за да се омъжите, няма нужда да учите дълго и усърдно за това. Просто трябва да сте самите себе си, да сте честни и искрени с човека, когото обичате.
Но и отношенията не са лесни. Никой няма да падне на колене пред вас, ако не вложите усилия във връзката си. Но въпреки всичко, това е несъизмеримо с онези усилия, които трябва да положи всяка жена, за да достигне кариерни успехи в този свят на мъже.
И нека за последен път да подчертая – сватбата е невероятно емоционално събитие в живота на всяка жена. Но пръстенът не е най-важното, не е онова, което ни определя като личности.
Радвайте се искрено за сестрите си, приятелките и колежките си, когато ви съобщават прекрасната новина за предстоящото събитие, но изразявайте същия възторг, когато ви кажат, че са получили повишение, магистърска степен или откриват частен бизнес.
НАЗАД