Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, г-жo Ненкова. Пиша Ви във връзка с проблемa, който имам. Аз съм студентка, на 21 години съм и досега не съм имала връзка с момче. Изпитвам страх от това да не ме наранят и дали е възможно някой да ме хареса. Аз съм перфекционистка и си поставям цели, които винаги постигам. За мен образованието ми е на първо място. Приятелите ми мислят, че не съм добре, постоянно ме питат защо нямам приятел. В момента харесвам едно момче и не знам как да постъпя.Той работи заедно с мой роднина и често се виждаме. Понякога си мисля, че и той ме харесва. Моля Ви, дайте ми съвет как да постъпя, дали да се откажа от него.
Поздрави, Д.
Здравейте, Д., напълно разбирам страховете Ви да започнете връзка и Ви благодаря, че споделяте проблема си с мен. Да, когато влизаме в по-близки взаимоотношения с другите е възможно те да ни разочароват и наранят и това се случва, това е част от живота ни. Напълно естествено е да не ни харесва, когато се чувстваме отхвърлени, когато очакванията ни не се оправдаят. От друга страна, ако не си даваме възможност да преминем през тези преживявания, ние няма как да опознаем многообразието на света около нас, няма как да опознаем и разберем себе си и другите, няма как да придобием опита, който е така необходим за нашето развитие. Често, поради страх да не ни наранят и отхвърлят, ние силно стесняваме кръга от хора, с които общуваме, не си позволяваме нови преживявания, не експериментираме, покриваме се със защитни брони. Да не забравяме обаче, че броните предпазват от това, което ни наранява, но също така те не допускат и хубавите неща в живота ни.
Разбира се, по-лесно е да правим нещата, в които знаем, че сме добри. Причината е, че там правилата вече са ни ясни, дори да имаме затруднения притежаваме умения да се справяме с тях и това не ни изкарва от зоната ни на комфорт. Например, Вие казвате, че образованието е Вашият приоритет в момента, там се чувствате сигурна и силна. Съгласна съм с Вас, че образованието е много важно, но то е само една част от нашия живот. Има още много други области, в които можем да се изявяваме и които можем да развиваме едновременно.
Мила Д., знам, че не е лесно да загърбим страха и да се изправим пред новото и непознатото. Препоръчвам Ви, когато се колебаете какви решения да вземете в нова и непозната ситуация, да си задавате следните два въпроса: „Какво добро за мен се крие в това предизвикателство?” и „Как по най-добрия начин мога да използвам това предизвикателство в живота си?”. Това са два много прости, но изключително мощни въпроса. Задавайте си ги и търсете отговорите им. Сигурна съм, че ще успеете да намерите верния път винаги, когато се колебаете в решенията си.
И накрая ще завърша с думите на канадския психоаналитик Ги Корно, които е добре да не забравяме. Той казва следното: „Вместо да се мислим за сияйни диаманти, ние сме склонни да си се представяме като прости камъчета, случайно захвърлени на пътя. Ако не се борим срещу тези схващания, те се превръщат в ключалката на затвора ни.”
Желая Ви успех!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД