Когато чуете „село“, едва ли си представяте точно това, което ще видите в снимките по-долу. Това е едно съвсем различно родно село, което няма как да ви остави равнодушни. Вижте за какво става дума:

Община Чавдар

Макар и една от най-малките общини по брой на населението в България, Чавдар е пример за община с успешна политика по подготовката и реализацията на редица проекти, финансирани със средства от ЕС и републиканския бюджет. Размерът на направените инвестиции през последните години на глава от населението нарежда Чавдар сред водещите общини в страната.

 

Община Чавдар е едно населено място – с. Чавдар, с територия 70 797 дка. Селото се намира в Софийска област в Златишко-Пирдопската котловина със средна надморска височина 570 м., като на север граничи със Стара планина, а на юг навлиза в Средна гора.

Дори тротоарите в селото са нови

Разположено е на 3 км. южно от Главен път 1-6 (София – Бургас), осигуряващ пряк достъп до столицата и други региони. Община Чавдар е една от най-малките общини в България. Землището на с. Чавдар е 69 500 дка, от които 50 850 дка са горски фонд.

Празникът на общината се провежда на първата събота след Великден в местността „Света Петка“. Особено почитан от гражданите на селото, е Гергьовден, който се празнува всяка година на параклиса „Свети Георги“.

Село Чавдар е наследник на най-старото население, откривано от учените в Средногорието, доказателство за което са археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница, показали, че организиран живот тук е имало още преди 7000 години.

Проучването на неолитната култура „Чавдар“ започва през май 1968 г., и с едногодишно прекъсване, завършва през 1980 г. под ръководството на праисториците от Археологическия институт и музей проф. Георги Георгиев и ст. н. с. Кънчо Кънчев. Открита е изключително ценна рисувана керамика, която по-късно е предоставена на специалисти за проучване.

В работата върху селищната могила, която по същество в праисторическите времена е представлявала поселение върху наколни жилища край реката, се включват археолози от Великобритания и с тяхно учатие е извършено стратиграфско сондиране на терена, което от своя страна доказва съществуването на седем културни пласта.

Според някои историци през Средновековието в местността „Кьой дере“ е съществувало българско селище под името Марково. за което пише в известното Добрейшево евангелие отХІІІ-ти век. Първите писмени сведения за днешното село Чавдар датират от 1430 година в османски регистър на тимари, зеамети и хасове от Никополския санджак. Записано е под името Коланлар (производно от мн. ч. на турската дума колан – „кон“, т. е. място с много коне, конско пасище), с 29 данъкоплатци – юруци.

„Щастливо детство“ – Детската градина в село Чавдар

Името си Коланларе селото носи до 1899 г., когато при управлението на кабинета на Либералната партия населението му приема то да се казва Радославово, на името на водача на партията – д-р Васил Радославов, който през годините заема различни политически постове, включително и този на министър-председател.

 

Легендата разказва, че когато Радославов е посетил селото, поседнал край река Тополница и почуквайки с бастунче по речните камъни, възкликнал : „Ако има рай на Земята – това е България, ако има рай в България – той се намира тук“.

 

Селото е възпято и в народната „Песен – прослава за с. Радославово – Пирдопско“. (линк към песента) На 05.02.1946 г. Радославово е преименувано на Чавдар, което име носи и до днес. С указ на президента № 250 от 15.08.1991 г. село Чавдар става самостоятелна община.

Източник: Tylpata

 

Назад НАЗАД