Човеко, обичай жената, която ти е родила дете. Уважавай времето, в което става по-рано от теб да ти направи закуска, да сложи пред теб димящо кафе.
Уважавай тялото ѝ: малко, голямо, с извивки или без - онзи храм, в който твоята кръв циркулира и е растял общият ви живот с месеци.
Почитай болката, която преживява, докато тялото ѝ се разкъсва да приветства продължението ви в историята на живота.
Не приемай за даденост светлата топлина, която те залива, когато затвориш входната врата под носа на всяка пошлост в този грешен свят всяка вечер след дълъг ден. И семейния уют недей приемай сякаш на готово е за цял живот.
Обичай жената, която ти е родила дете без условия и граници. Обичай я, когато е изтощена. Когато е наранена. Когато я боли. Когато е объркана. Когато крещи за нищо. Когато се разкъсва. Обичай я по същия начин, както я обичаш светеща, с грим и прическа, красива рокля, отпочинала, съблазнителна, усмихната, лека и нежна.
Тя е всичко това и още толкова.
Човеко... Не приемай щастието си за даденост. Обичай жената, която ти е родила дете!
Обичай я така, както в мига, в който се влюби в светещото момиче. Обичай майката, в която се превръща. Семейният уют, в който те загръща. Топлината на дома не е четири стени, парцел, една заплата.
Топлината на дома създава го жената.
И ти, основата на нейния огън, го поддържай нетлеещ, неотровен. Човеко! Не приемай за даденост човека до тебе. Ти така ще научиш и своето бебе, пораствайки силно момче или момиче, научи го, че най-важното е да не спира да обича!
Автор: Михаела Михайлова
НАЗАД