- Да обичаш е опасно.

- Знам - отвърнах аз. - Вече съм обичала. Да обичаш е като наркотик. В началото изпитваш чувство на еуфория, на пълно отдаване. После, на следващия ден, искаш повече. Все още не си се пристрастил, но усещането ти е харесало и вярваш, че можеш да овладееш положението. Мислиш за любимия човек две минути, а после три часа забравяш за него.

Постепенно обаче свикваш с този човек и ставаш напълно зависим от него. Вече мислиш за него три часа, а го забравяш за две минути. Ако той не е наблизо, изпитваш усещането на наркоман, който не е успял да се снабди с наркотик.

И в този момент ти си в състояние да направиш абсолютно всичко заради любовта, така както наркоманите крадат и се унижават, за да получат това, от което се нуждаят...

Из "Край река Пиедра седнах и заплаках", Паулу Коелю