Да обичаш едно дете не означава просто да му казваш „Обичам те“, а да го показваш всеки ден — с малки и големи жестове.
Да си до него, когато плаче, да го прегърнеш, когато го боли, да го целунеш, когато падне, да го утешиш, когато го е страх.
Да се тревожиш дали е спало добре,дали е хапнало достатъчно, дали е чисто и здраво.
Да го учиш стъпка по стъпка как да се справя само — дори когато ти се иска просто да направиш всичко вместо него.
Да изслушаш какво казва учителката — дори когато думите ѝ не са онова, което искаш да чуеш.
Да го възпитаваш да бъде справедливо, да не отвръща с омраза, да не си връща със същото.
Да го заведеш на лекар, въпреки сълзите заради инжекцията — защото знаеш, че е за негово добро.
Да имаш смелостта да му кажеш „не“, дори когато това ще го ядоса или натъжи. Защото не всичко може да бъде негово и не може да минава през другите.
Да се грижиш за това какво гледа, какво чува, какво учи — дори ако това значи да изключиш телевизора, да не му подариш телефон и просто да седнеш и да поговориш с него.
Да го насърчаваш да играе навън, да се изцапа, да се смее с други деца.
Да познаваш приятелите му, да знаеш с кого прекарва времето си.
Да го поправяш, когато сгреши, вместо да го оправдаваш „от любов“.
Да го хванеш за ръка и да го поведеш отново, когато се изгуби.
Да потърсиш помощ, ако видиш, че има нещо, с което не можеш да се справиш сама.
Да го учиш да цени това, което прави, повече от това, което притежава.
Да не му купуваш всичко, което можеш, а да го научиш да се труди и да заслужи това, което иска.
Да му дадеш свобода да учи, да греши, да расте.
Защото да обичаш дете не е лесно. Понякога е изморително. Понякога боли.
Но е без съмнение най-важната, най-смелата и най-красивата мисия, която съществува.
И никога не забравяй: никой няма да го обича така, както ти.
Напомняй му това. Винаги!
Източник: Из Интернет
НАЗАД