Aко имаш късмет, ще се влюбиш повече от веднъж в живота си. Всичко, което се случва между две влюбвания, е проза. Написана от някой много самовлюбен и не по-малко некадърен БГ автор.
А ти си човек от кожа и кости, който се ражда и ще умре, вършейки правилните неща. И всичко, което трябва. Дори да си някой от онези – авантюристите-пътешественици или слелите се с природата хипари, отрекли системата и уж свободни...
Понякога, в разстояние от години, работата ти, всичките ти отговорности, всичките ти тревоги, всичките ти съмнения, всичките ти убеждения и измислени принципи, целият ти живот и хората в него се събират в една фуния и се концентрират на дъното й, където стои нечий глас. И всичко е в този глас. Всичко, което има някакъв смисъл. И всичко, което трябва да знаеш. Е там.
И идва страхът. От разбирането, че това е любовта.
Ако съществува – това е. Не е хармонията, не е съжителството, балансът, приятелството и уважението. Няма нужда от лицемерното и страхливо разделяне на думите „влюбване“ и „любов“ по смисъл. Няма нужда от опити да се омаловажи чудото. Да се сведе до хормони и процеси в мозъка. Ей така – за лично успокоение. И защото страхът, че ще свърши, е толкова сковаващ, че по-добре да си кажеш, че това не е важно, не е нищо. Че по-важното в ежедневното. Че по-истинското е в по-голямата част от времето. Че си голям човек и приказки не съществуват...
Клишетата от глупавите романтични филми, на които тайно плачеш вечер, са верни. Книгите за достигане на вътрешен мир и щастие в обикновените неща от деня и живота ти, които четеш, са помия.
Няма щастие в обикновените неща.
Има възторг и лудост. Има осъзнаване, че си жив, заради съзнанието, че във всеки един момент може да умреш. Че няма време. И си тук за толкова малко, че всичко, което си мислиш, че има значение, е смешно. Ако имаш чувство за хумор, разбира се.
Има доверие, което даваш на някого повече, отколкото на себе си. Като куче, което следва стопанина си. И в това няма унижение, а само обожание.
Има сълзи и оргазми.
Има аромат, който можеш да надушиш през няколко реда в препълнен киносалон. Има тяло, с което неизбежно се сливаш. Има кожа. Настръхваш. И всичко това започва и свършва. Като междувременно разбираш всичко. Целият свят. И всичко отвъд него. Дори само за малко. Това е.
Aко имаш късмет, ще се влюбиш повече от веднъж в живота си.
НАЗАД