Познаваш го много добре. Онзи, когото обичаш с цялото си сърце, за чиято любов мечтаеш и копнееш всеки ден. И именно онзи, който никога няма да бъде твой. Той никога не ти е обещавал нищо, никога не е показвал истински емоции към теб, не е искал да бъдете заедно. Той винаги идва и винаги си отива. А за теб остава да чакаш и да се надяваш. В теб живее онази искрица надежда, която никога не умира и те кара да вярваш, че някой ден той ще се върне и никога повече няма да си отиде.

Всъщност ти си герой. Любовта ти е толкова чиста и искрена, че не се влияе от думите или действията му. Тя идва от сърцето ти, а фактът, че той присъства в живота ти, те прави достатъчно щастлива, че да не изискваш от него нищо повече.

И все пак, страдаш. От неизвестното. От непознатото. От това, че не знаеш дали тази среща не е последната помежду ви. Страдаш от любовта си. Страдаш и защото някъде вътре в себе си знаеш, че тази връзка е грешна. Затова е време да се спасиш. 

Затова запомни - колкото и да го обичаш, колкото и да мечтаеш за него, ти си по-ценна и трябва да се погрижиш за себе си. И винаги е по-добре да обичаш онези, които също те обичат, вместо да си губиш времето с нещо, което просто не е писано!

Така спираш да даваш глас на надеждата, която рано или късно ще умре. Започваш да се грижиш за себе си и отваряш място в живота си за човек, който наистина ще си заслужава. Този, който няма да изисква цялата ти енергия, а отношенията помежду ви ще протичат гладко като приказка. Повярвай, че съществува такава връзка и остави в миналото всичко, по-малко от нея!

НАЗАД