„Да те срещна беше най-странното нещо, което ми се е случвало. Сякаш бях намерила частица от себе си, за която не съм подозирала, че липсва, и в същото време сякаш вече те познавах. Вероятно защото и двамата се намирахме на едно и също място, не само физически, но и в живота, бяхме се срещнали в точно време на точното място. В онзи момент не знаехме колко много се нуждаем един от друг, но не ни отне дълго, за да разберем.
Тогава още не знаехме, че и двамата сме в токсични връзки, които ни задушават. Не знаехме, че и двамата се чувстваме еднакво незначителни, непредопределени за велики дела или за щастието, което се случва на другите. Не знаехме, че и двамата се съмняваме в себе си, че колкото и да се стараем, не можем да повярваме в себе си. Не знаехме, че и двамата си мислим, че трябва да правим другите щастливи, за да изпитаме мъничко щастие. Не знаехме, че и двамата сме достойни за истинска любов. Сега вече знаем.
В малкото време, от което сме заедно, ти ми показа, че любовта ми може да се умножава и връща, че самоотвержената грижа за другия съществува. Когато гледаш към мен, ти наистина ме виждаш. И когато слушаш за проблемите ми, ти наистина чуваш мелодията на душата ми. И не знам колко пъти ми каза, че съм красива, но за първи път в живота си започвам да го вярвам. Ти ми върна вярата в себе си. Ти изпълни живота ми с толкова неподправено и истинско щастие, че ме е страх.
Страх ме е, защото всичко се развива толкова бързо, толкова скоро. Страх ме е, защото ми липсваш още преди да си изрекъл болезненото „чао“. Страх ме е, защото ми призна, че изпитваш точно същите чувства. Страх ме е, защото, ако те изгубя, не знам какво бих правила без теб.
Страх ме е, защото любовта дойде неусетно и толкова лесно, но не искам никога да си тръгва.“
Габи Рийд
НАЗАД