Една истинска история трогна до сълзи екипа ни и ни показа, че доброто и човечността все още живеят у хората.

Историята на безръкия фотограф от Смолян Цветан Маджаров, който от години прави снимки със специални приспособления за фотоапарата си и който не чува, но не разполагаше с нужната сума за закупуване на слухов апарат, разчувства много хора. След излъчен репортаж и публикация по темата, една мечта бе сбъдната, а един човек на изкуството отново има усмивка на лицето си. Ето какво споделят близки на щастливеца (публикуваме без редакция от наша страна):

"Казвам се Надя Гаджалова и съм дъщеря на фотографа Цветан Маджаров, за който публикувахте статия със заглавието "Фотограф без ръце се нуждае от помощ".

 

Пиша ви, защото смятам, че е редно вашите читатели да знаят, че той вече чува благодарение на слуховият апарат, който му беше подарен.

Първо, бих искала да ви благодаря на вас като медия за гласността, която дадохте. Отправям благодарност и към екипа на Център за слуха "Фонио" със следните думи:

 

"Казват, че животът има такъв смисъл, какъвто сам човек му придаде. Днес не е лесно да откриеш този смисъл, за да реализираш целите и мечтите си. Иска се много воля и усилия. Но точно заради това проявените от Вас упоритост, духовна сила и милосърдие са безценен пример за това как може да живее човек, въпреки несгодите и трудностите. Защото какъв по-добър смисъл може да придаде на живота си човек от това да живее мъдро и достойно! Искам да благодаря с цялото си сърце на Люба Ангелова, една сърцата родопчанка и съгражданка на баща ми, която с инициативата си във фейсбук да помогне на баща ми отново да чува, дори и малко поне, допринесе много.

 

Искам да изкажа най-сърдечни благодарности към екипа на център за слуха "Фонио" - гр. Пловдив, в лицето на Таня Стоянова, Слави Бобчев и Августина Павлова, които именно от публикацията на Люба научили за баща ми и се свързаха с нас. Обръщам се към целия екип на център "Фонио": - С милосърдния жест да подарите на баща ми Цветан Маджаров - безръкият фотограф от Смолян, скъпия слухов апарат (във всеки смисъл на думата "скъп"), Вие подарихте и надежда, и вяра в доброто и човечността.

 

След прекаран инсулт той изгуби и малкия процент слух, който преди това компенсираше със слухов апарат, а след това при него настъпи тотална глухота, която никакъв апарат до преди две години не можеше да компенсира. Той е изключително контактна личност и ограниченото общуване с хората много му тежи.

 

Вярно е, че още не чува добре, но фактът, че чува отделни кратки думи, звуци, шума на колите и други съществени шумове, които го ориентират в обкръжаващата го среда, за нас е огромен напредък и с достойнство и вяра той ще извърви нелекия път, който му предстои.

С благородната Ви постъпка, Вие върнахте вярата, жаждата и борбата му за достоен живот. ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ, мили млади хора, за вниманието, ентусиазма, хуманноста, човешкото отношение и големия Ви професионализъм! Бъдете живи и здрави, все така любезни и отзивчиви и нека постигате още много професионални и лични успехи!"

 

Добрината има много лица... И едно от тях е да подадеш ръка на непознат. Да му вдъхнеш сили и вяра, че животът, въпреки всичко, ще продължи! Споделете тази история с приятелите си. И запомнете: едва ли има по-възвишено от това, да помогнеш и да запали отново пламъка на надеждата за живот у някого!