В някои езици се срещат така наречените "няма букви". Не съм достатъчно компетентен, за да дам обяснение защо не се изговарят дадени букви в разни думи, а да потърся в Гугъл и да обясня би било грозен чийтинг от моя страна, а и не ми е твурде належащо да го знам. Вълнуващото е, че в нашия език има цяла фраза. Не просто буква. Отново сме пред чужденците! И тази фраза е "за теб". Явлението се среща най-често при въпрос или покана за виждане, независимо дали става въпрос за приятелска покана между индивиди от еднакъв пол, или за романтична среща със силно изразено желание за съвкупление. Отговорът често е: "Нямам време", като неизбежно следват безсмислени и никому нужни пояснения с потенциалните причини за въпросната липса на възможност. И тук се появява нямата фраза - "за теб". Естествено, тя не се изговаря.
Нямам време... ЗА ТЕБ.
Че кой не може да отдели време за да се види с някого?
Ще ви кажа кой.
Никой.
Не съществува такова лице.
За да бъда максимално политически коректен, ще стигна до скромното заключение, че щом един министър-председател успява да намира време да играе футбол, значи всеки един нормален човек, може да намери време за едно кафе... АКО иска. Много тънък момент. Ако!
Много поздрави на много заетите.
От нас, хората със забравен вкъщи мозък.
Кому са нужни тези нелепи оправдания? Никой не може да се досети, че като му кажеш, че"нямаш време", всъщност казваш: "свободното ми време е ограничено и не желая да го прекарам точно с теб." Добре. Окей. Няма проблем. Никой не може да накара друг човек да общува с него насила. За разлика от роднините, приятелите са нещо, което сами си избираме. Щом не искаш да се виждаш с някого - кажи му го и толкова. Нека се сърди. Ама чакай, ако отрежеш някой в прав текст, то как ще му се обадиш утре да ти запълни дупката във времето? Не е нужно човек да е гений, за да стигне с лекота до извода, че липсата не е във времето, а в желанието.
За жалост обаче хората са такива, че предпочитат да обидят интелекта на някой с глупава лъжа, за да си спестят неудобство и да си оставят вратичка, вместо да бъдат директни. Ех, тая вратичка, бе! Естествено, те не се замислят, че с всяко нямане на време, слагат по още един катинар на тази врата, която един ден няма да може да се отваря изобщо. „Заетите хора“ имат и отработена фраза, която в тяхната глава оставя отворена вратичката и фразата е: "Ще се чуем". Не се знае кога, но ще се чуем. Не се безпокой, ще ти звънна. Е, вероятно не толкова от желание да те видя. Някак си посланието е: "В момента не ми се занимава с теб, защото имам по-интересни за мен занимания/хора, но ако закъсам някой път за внимание, ще те потърся, за да ти поплача на рамото!"
Е, да...
Ама не!
Колкото и зает да е даден човек, ако има ли желание - ще намери и начин. Ако няма желание, ще намери глупаво и неправдоподобно оправдание.
НАЗАД