"23. Декември 2015. Отидох на ултразвук, мислейки, че това ще е ден, изпълнен със сълзи от щастие и смях, но нещата не протекоха по начина, по който бях планирала.
Бях в 12-тата гестационна седмица и ми казаха, че нещо не е наред със сърцето на бебето ми. Казаха ми, че няма да оцелее. „Ще го изгубиш“. Напуснах кабинета със сълзи и разбито сърце. Бебето ми се бори до 18-тата седмица, а сърдечният й ритъм ставаше все по-бавен и по-бавен. С всеки следващ преглед идваше и нова диагноза, повторно разбиване на сърцето и водопад от сълзи.
Казваха ми „Ще се роди мъртво, спести си болката“.
„Няма да се изненадам, ако дойдеш следващата седмица и се наложи да родиш преждевременно“. Нямаше никаква надежда за детето ми.
Дори и в най-добрата детска болница не бяха виждали сърце като нейното. Бяха виждали подобни проблеми, но не и всички накуп.
Тя трябваше да се бори. Единственото нещо, което можехме да направим, бе да се молим.
Продължавахме да празнуваме живота на бебето ни, без значение, че шансовете бяха срещу нея. Имахме парти, на което разкрихме пола й, бебешко парти и спретнахме уютна детска стая.
Чести състояния на сърдечна недостатъчност, сърдечна честота от 40-50. Нашето момиченце се бори до 37-мата седмица!
На 14 юни я родих с Цезарово сечение и бе отведена директно в детската болница в Бостън.
На 6 дни й бе направена първата сърдечна операция. На 21 юли най-накрая я взехме у дома.
5 дни по-късно получи още няколко диагнози... но тя е боец! Името й е Клара Рей.
Тя е Чудо.
Това е тя – наблюдава първият сняг. Влюби се в него!
Не мога да опиша емоциите, които изпитахме, когато видяхме тази усмивка на лицето й.
Истинска радост!“
НАЗАД