Отиваме с децата на гости. На вратата ни посрещат топло и приветливо. Усмихвам се и поздравявам домакините. Двете ми по-големи деца също поздравяват с ентусиазъм.
7-годишният ми син се вмъква след мен през вратата и не каза нищо. Приятелите ми го поздравяват и го питат как се казва. Той си събува обувките и се обръща с въпрос към мен, който няма нищо общо с онзи, който са му задали. Аз обаче се опитвам да го върна обратно в разговора: „Той ти каза здравей миличък“. Отвърна с кратко „Здрасти“ преди да се втурне в къщата.
Знам как изглежда отстрани. Никой ли не е научил това дете на обноски?
Пробелмът е, че ние упорито сме възпитавали децата си. Особено в това да бъдат мили и любезни. Но третият ми син е болезнено срамежлив. За нещастие този срам граничи с гурбост за много хора. Особено за онези, които никога не са изпитвали това чувство!
Разбирам какво имат предвид, защото аз самата никога не съм била срамежлива като възрастна. Но мога да разбера детето си. Като малка бях точно като него.
Ако нямате дете, което има този проблем или не сте били стеснителни, най-вероятно ще ви е ужасно трудно да го разберете. Представете си, че сте на сцена, а пред вас стои многочислена публика. Вие трябва да изнесете реч. Но сте тотално неподготвени, а всички чакат вас. Все едно сте чисто гол!
Това създава голям дискомфорт, изнервя, дори граничи с тормоз. Подобни неща изпитват децата, които са изключително стеснителни, когато непознат им зададе въпрос и очаква отговор. Препускащото сърце, зачервените бузи и неспособността да се изкажат са невероятно притеснителни за тях. В този момент са заляти от ураган от емоции.
Бързо се научаваш да изглеждаш нормално, когато всичко това се случва и се молиш вниманието да бъде отвлечено от нещо друго. Така няма да си проличи колко ужансо се чувстваш. Но това създава още напрежение в теб, защото знаеш, че в очите на останалите изглеждаш груб.
Може би ще изречеш едно кратко „Здрвей“, което изцежда цялата ти енергия, или ще помахаш кратко. Но секунда след това, щом създадеш контакт „очи в очи“ имаш чувството, че се смаляваш и потъваш. Нямаш никаква представа как ще проговориш. Повечето деца търсят убежище при майка си. Намират всякакви начини, за да избегнат разговор.
Знам, че може да ви звучи много драматично. В крайна сметка контактът с хората около нас е най-нормалното нещо.
Колко трудно може да е?
Но за много срамежливи хора нормалните социални действия, особено с непознати могат да бъдат точно такива – драматични. Възможно е да са свръхчувствителни към обстановката и да имат нужда от малко време, за да се отпуснат.
Знам, че понякога изглежда така, сякаш ви игнорират. Но не е вярно. Бъдете сигурни в това. Те са напълно наясно, че сте там, дори предизвиквате интерес, но са твърде заети с всички вътрешни катаклизми, които не знаят как да овладеят, за да могат да разговарят с вас.
Не знам каква е причината за този феномен в хората. Понякога си мисля, че това е лека форма на социална тревожност или свръхсензитивност към енергията на другите. Знам, че съм минала по този път и го преодолях. Чрез преживявания, упражнения и малко помощ от психолог. До тогава не знаех колко е неудобно да бъдеш срамежлив. Осъзнах го на доста по-късен етап от живота си.
Момичетата ни преминаха сами и бързо през този период. Надявам се и синът ни да успее.
Едно от най-хубавите неща, които родителите ми направиха за мен беше да ме оставят на това чувство, без те да се срамуват, че съм такава. Така че, когато се случи на нашите деца, със съпруга ми използваме подобна тактика.
Обясняваме им, че е важно и хубаво да разговарят с хората, но сме разбиращи когато виждаме, че им е трудно. Тренираме с контакта „очи в очи“ и в използването на езика на тялото. У дома репетираме с разиграни роли.
Децата ни винаги се гордеят със себе си, когато успеят да се изразят на висок глас, с високо вдигната глава. Но не винаги сработва. Някои дни са по-трудни от други. Срамежливостта никак не е лесна за преодоляване и изсиква време и търпение.
Можете да помогнете на стеснителните деца като не ги притискате да разговарят с вас. Независимо дали разбирате това чувство или не. Усмихнете им се, опознайте ги, но избягвайте вербални контакти, докато те не ви потърсят. Опитайте със: „Радвам се да те видя“, вместо с въпрос. След това ги оставете да се адаптират.
Моля ви! Не причислявайте срамежливите хора към грубите и невъзпитаните. Опитайте се да разберете херкулесовото усилие, което правят, за да ви кажат „Здрасти“.
Има разлика!
НАЗАД