Отвратен, обиден, разочарован и разгневен - думите, които ме описват най-точно в този момент. А аз съм просто един баща, който искаше да зарадва други две деца, на които съдбата им бе отредила да живеят в дом...
Историята, която ще ви разкажа днес, е още едно доказателство за жалката реалност в която живеем, за съжаление, за истината, за мързела, за нехайството и за безхаберието на една куриерска фирма, чието задължение е да направи всичко възможно хората да получат своите подаръци навреме преди най-семейния празник, а именно Коледа. Само дето тук не ставаше дума за подарък, който трябваше да стигне навреме до някой мой близък, а за една изненада за две дечица, които макар и от напълно непознат, от баща на друго дете, щяха да имат усмивка на лицата си сутринта на Коледа... Две деца, които поне за миг щяха да забравят, че са сами на този свят. Без майчина ласка и бащина закрила...
Не, няма да спестя името на виновника, защото той като такъв, трябва и ще се постарая да понесе последствията от своите "не-действия"! Благодаря ви, Рапидо, благодаря ви, че оставихте две сирачета без подарък от Дядо Коледа!
Всичко започна, когато заедно с жена ми, решихме да се включим в инициативата "Операция плюшено мече", която се провеждаше за 9-ти път. Точно както и миналата година бяхме направили, решихме и този път да зарадваме две дечица от дом, влизайки в ролята на добрия старец и да им подарим нещото, за коeто най-много са мечтали през годината. Да, може би нямаше да бъде най-желаният подарък - да си имат мама и татко. Но щяхме да бъдем част от тяхното искрено и по детски чисто щастие в най-святия ден от годината - Рождество Христово. Веднага разгледахме списъка с дечицата от домовете в съответния град и избрахме две - Ненчо на 13 години си бе пожелал да получи MP3 плейър, а Мариана, която е на 12, искаше анцуг.
Избрахме ги с такава любов, с каквато само един баща и една майка могат да пазаруват за своето дете, купихме ги, опаковахме ги и дойде време да ги изпратим към Карнобат. Пратката беше взета на другия ден от моя офис, точно на Никулден, 6.12., в 17:57, както се вижда на снимката долу.
Седмица по-късно, реших да проверя дали всичко е наред. Това бе и моментът, в който като човек и най-вече като баща, наистина побеснях. Днес, 15.12., пратката все още се намира в Централния офис на Рапидо. Kрайният срок за изпращане на подаръците бе 11.12.2016 г. Защо? Какво ви дава право да не изпълнявате служебните си задължения и да оставите тези две невинни и тръпнещи в очакване деца, без подаръци? Нима сред вас няма родители? Нима самите вие сте свикнали да оставате без подаръци за Коледа? Какви хора сте, бе? Не, най-вероятно просто ви мързи, не ви интересува и ви е все тая дали едно или две неща ще бъдат загубени някъде по трасето...
Веднага позвъних в офиса на фирмата и най-куризоното беше, че за изчезването на подаръците, Рапидо научаваше сега... След като се опитах да разбера какво се е случило и защо седмица по-късно пратката не е при децата, ми бе казано, че "не е ясно местоположението на пратката", въпреки че според сайта им това напълно противоречеше с истина. "Обърнахме се към нашите колеги, които търсят, заявката ви е поета и до края на деня ще се свържем с вас." - ето този успокояващ отговор получих аз... "А дали коледното тържество и раздаването на подаръците вече не беше минало?", "Милите Марианка и Ненчо...", "Как можах да се доверя на тия Рапидо и да съм спокоен, че всичко ще мине без проблеми?", бяха мислите, които цял ден не излизаха от главата ми. Звънях на всеки час, мои колеги също се опитваха да ми помогнат, но отговорът беше само "Колегите са поели заявката ви, ще ви върнем обаждане."
Кога най-после ще свикнем да си вършим работата както трябва? Кога ще спре да ни мързи и кога проблемите на човека до нас ще започнат да ни вълнуват?
А междувременно отговорникът за пункт гр. Карнобат г-жа Бонева ми писа преди минути дали не съм се отказал и дали да търсят нов дарител за едното дете, тъй като за момченцето нямат получен подарък.
Часът е 16:20 и аз все още нямам отговор...
Благодаря ви, Рапидо, благодаря ви, че оставихте две сирачета без подарък от Дядо Коледа! Надявам се, когато четете това, развълнувани от наближаващите най-вълшебни дни от годината, когато сте на трапезата заедно със семействата си, когато видите усмивката на децата ви в коледната утрин... надявам се да бъдете щастливи и удовлетворени от работата, която свършихте през последните дни преди Рождеството! А милите Марианка и Ненчо... те нека почакат до другата Коледа, току виж плеърът и анцугът се появят и ги зарадват... Що се касае до мен... Аз просто съм един баща, който искаше да зарадва две невинни и изстрадали слънчица, на които съдбата им бе отредила да живеят в дом...
Един обикновен, но разгневен баща
НАЗАД