Deuces

- Човече, какво се случва с теб? Разпадаш се направо... Я се стегни, избръсни се, отиди на фитнес, запали колата, прибери се в Бургас, кажи на майка си да те изпере и спри да пушиш толкова много!

Изгасих фаса бавно с нокът. Тлееше в пепелника и смърдеше наистина отвратително.
Филип изрина боклуците от фотьойла, трупяса се и огледа отегчено апартамента ми:
- От колко време не си бил в офиса?
- Месец.
- Абе ти ненормален ли си? Заради едната кучка братче, ще те изгонят от фирмата!
Станах и си налях бира. Запалих нова цигара. Наистина пушех много. А уж бях спрял цигарите – заради нея.

Срещнахме се докато бях командировка. Пиеше уиски сама на бара. Веднага започнах да я зарибявам. На третото уиски я захапах. Целуваше се умопомрачително. Но не ми пусна. В крайна сметка се уредих с колежка, а нея... Мислех си, че няма да я видя повече.

Видях я отново. В София. В клуб. Бе със съпруга си. Изглеждаше отегчена, аз също. Говорихме си, запознах се със съпруга й, пихме, танцувахме, смяхме се, отново я целувах в тоалетната, отново не ми пусна.

Третият път я видях през шпионката. Отворих вратата и тя бе там. Без да каже дума прекрачи прага ми и ме целуна. Това, което правихме, не беше секс. Беше изкуство. Докато прониквах в нея тя пулсираше. Тя сякаш бе пулсът на моя пулс.

Напусна съпруга си. Нанесе се в нас. Напълни гардероба и живота ми. Тя беше мълчалива. Като мен. А светът около мен полека се разпадаше в очите й. Имах усещането, че светът от векове бе влюбен в нея. И за много кратък момент тя бе влюбена в мен. И аз дишах с това усещане.

Тръгна си така, както бе дошла. Внезапно. Не взе гардероба си. Остави го, за да не я забравя никога. И за да няма място за друга и в гардероба, и в живота ми.

И сега... След безброй безвремия тя напомня за себе си. Много тихо. Като докосване. Като доверие. Като сънуване.

НАЗАД