Димитър Талев: "Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!"

Днес почитаме паметта на един от най-забележителните и обичани български писатели - Димитър Талев, който ни напусна на 20 октомври 1966 г. Неговият изключителен талант завинаги ще остане в съсзнанието на българите с великите произведения „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. По този повод нека заедно си припомним част от най-великите цитати от творчеството му:

"Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!" (из „Железният светилник“)

"Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас." (из „Железният светилник“)

„Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила.“ (из „Железният светилник“)

„Стоян подигна рамена: ето такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът! “ (из „Железният светилник“)

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?” (из „Железният светилник“)

„Трудно е да се разделя човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека…“ (из „Гласовете ви чувам“)

“ Не, не е от това. Не съм настинал. Тука – посочи той гърдите си, – Тука нещо се скъса.” (из „Железният светилник)

„Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот! Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън.“ (из „Самуил, цар български: Погибел“)

“Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.” (из „Железният светилник)

„Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“ (из „Преспанските камбани“)

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.” (из „Железният светилник)

"И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." (из „На завой“)

„Някои по-будни люде се заслушваха в пламенните му призиви. Започнаха да се събират около него. Пак започна да се набира сила в сърцето му и горда радост…Издъхна към края на пролетта с отворени, пламтящи, жадни очи.“ (из „Железният светилник“)

НАЗАД