Директно от Пощенска кутия за приказки: Тестът

Днес ще споделим с вас един текст от любимия ни формат "Пощенска кутия за приказки", негов автор е Андон Танчев. Разказът бе прочетен от един от най-популярните български певци - Любо Киров в рамките на последната Кутия, която мина под наслов "Без страх".

Е, готови ли сте да проверите дали сте българка?

Това е тест. Тест, с който да се провери дали сте българин или българка. Моля, ако нещо се отнася до вас, да вдигнете ръка. Съгласни ли сте? Да? Ок.

Започваме.

Случвало ли ви се е някога да заблудите чужденец, само с кимане или въртене на глава? Да? Спокойно, нормално е. Всеки българин го е правил.

Случвало ли ви се е някога след случайна среща с комшията, на изпроводяк, той да ви каже да предадете: „много поздрави на майка си“. А вие след това да се чудите часове какво точно е искал да каже с това? Да? Спокойно, признайте си, на мнозина от нас се е случвало.

Танцували ли сте някога на сватба? Да? Вероятно хоро, на бестевъргрийна „Бяла роза“? А мислили ли сте си, че когато танцувате, хората само вас гледат? Да? Признайте си. Ако сте го правили, по всяка вероятност вие сте българин или българка и сте малко параноичен.

Някога случвало ли ви се е на връх Нова Година да сте се направили на талпа и с група приятели да гледате новогодишната реч на президента? Да? След което да прозрете, че звукът на телевизора е спрян. Странно, но това да не ви пречи да коментирате после: „е, как може бе, баш на Нова Година тия глупости“? Д-а. Признайте си. Човещинка е. 90% от българите гледат речта на президента с изключен звук на телевизора. Ако ви се е случвало, вие сте българин.

Спомнете си. Случвало ли ви се е някога баба ви да ви маже филия с лютеница и едновременно с това да ви загащва? Да, знам, на всеки българин/българка се е случвало.

Срамно е, ако го прави пред чужди хора и когато сте пораснал вече. Няма проблем, тук е безопасно, признайте си. От всичко на света българинът най-много обича баба си. Защото баба ти винаги ще те нахрани, ще те облече дори и когато не искаш.

Събуждали ли сте се сутрин от някакъв странен звук? Да? И след като разберете, че шумът идва от съседа, който ремонтира апартамента си за четвърти път тази година, да решите да му теглите една майна, и същевременно с това на ум да му пожелавате, ей така бодряшки и прелюбезно -  слон да го настъпи,  жена му таралеж да роди, зло куче да го нахапе, щъркел предното стъкло на колата му да насе**, КАТ да го глоби, и най-вече - любимият му ЦСКА от „В“ група да не излезе. Да, знам, не е библейско, но... сутрин рано Господ ги опрощава тия помисли на всеки живущ на тези 111 хил. км². Ей, много ремонти прави българинът. Спрете се, бе.

Имали ли сте проблем някога с Топлофикация? Да? Представяли ли сте си някога, че Топлофикация фалира? Да? Нормално е, всеки българин си го е представял. Признайте си, тук сте защитени. Българинът мрази Топлофикация, и Топлофикация мрази българите.

Работили ли сте някога нещо, което не сте харесвали? Да? Мразите ли шефа си? Да? Споко, не сте сами, 2/3 от българите мислят по този начин и са убедени, че шефът им е некоординиран идиот, който по цял ден си бърка в носа и по всяка вероятност спи с майка си.

Случвало ли ви се е, когато сте били в училище, в час по история да се депресирате за цели три седмици? По времето, когато учителката преподава уроци за 1-ва, 2-ра и 3-та национална катастрофа. Да? А случвало ли ви се е изведнъж от това тъпо състояние да ви извади онзи момент, в който си спомняте как сте учили, че Крум Страшни пие вино от черепа на император Никифор I Геник. Д-а. Знам, странно е, но я си представете кухото дрънчене на никифоровия череп - безценно. Ако ви се е случвало, вие определено сте българин.

Кажете честно. Подигравали ли сте се някога на македонците, че нямат история? Да? Това е толкова типично и същевременно нормално, всеки българин го прави. Те наистина нямат история.

Наскоро случвало ли ви се е да лайкнете коментар на приятел, свързан с Божинката и неговото малко коте? Да, знам, глупаво е, но го правите. От цялата тази ситуация Божинката е най-прецакан, представете си, той от доста време не е вкарвал на терена, а сега и на малкото коте не може да вкара. „Малко коте, секс има ли?“ Не-не. Няма. Суша, брат.

Случвало ли ви се е в сезона на абитуриентските балове да видите на улицата разголени, странно фризирани, пищящи и без обувки момичета, облечени в намачкани лилаво-сини мушами? А след тях да щъкат пияни, разгащени, смешно подстригани, с оскубани вежди и също толкова шумни младежи, които приличат на всичко друго, но не и на земляни. Да? А мислили ли сте си защо празнуват края на този етап от живота им, с мазен кючек, озвучен от оркестър мургави меринджеи, облечени в златно-сребърни одежди. А чудили ли сте защо броят до 12 или 13, все едно страдат от логорея? Ако ви се е случвало, вие сте българин или нещастен чужденец, случайно попаднал в пространствено-времевия континуум на месец май.

Признайте си, някога оглеждали ли сте се подозрително, когато сте се возили в градския транспорт без билет? А хващал ли ви е контрольор? Да? Вие за оправдание изричали ли сте: „аз, тука... такова... само за една спирка“. Ммм?

Имали ли сте проблем някога с надута сметка от мобилен оператор? Да? Признайте си. Ядосан сте, жалвате се, от устата ви излиза пяна, а от мобилния оператор в отговор ви показват разпечатка, че сте говорил, едва ли не през ден, тайно с някого от централата на МОСАД, и това, видите ли, обяснявало високата ви сметката, е браво - жеУезен аргумент. На изпроводяк, с възможно най-мазен глас, на поредния въпрос от ваша страна: „кво е това, бе?“ ви отговарят, че нищо не може да се направи - „трябва да си платите сметката“, и за капак ви се усмихват отровно и ви благодарят, че сте техен клиент. Ако се припознавате – вие сте 100% българин.

Случвало ли ви се е някога възрастна жена да ви заплюе през рамо с думите: „пу-пу, да те насер** кокошките“. Българите вярват, че тази плюнка и това странно заклинание пазят от уроки. Ако ви се е случвало, вие непременно сте българин или българка, защитени от уроки.

Случвало ли ви се е някога да видите политик, на когото искате искрено да благодарите? Не? Спокойно, не сте различен. На никой нормален българин не му хрумва подобно нещо.

Попадали ли сте на спор между цесекар и левскар? Да? Почти всеки средностатистически българин е попадал. Интересно е. Единият няма отбор, няма стадион, няма президент, абе въобще нищо няма... Но го кре́пи фактът, че говедата са втори. Другият също няма много неща, няма титли, няма купи, няма футболисти, Владо Гаджев дори няма. Но се успокоява, че чорбата ходи по селата. Мда.

Случвало ли ви се да прочетете в пресата за пореден успех на международна олимпиада по математика на българчета. Да? Да се зарадвате, че всички те ще отидат да учат в престижни университети, а след това да се натъжите от това, че само половината казват, че ще се върнат обратно. А всъщност вие да знаете, че дори и това няма да стане. Мда.

Срам ли ви е било някога от български политик, за когото сте гласували или не сте, след изтърсването на поредната простотия, като от сорта за „Трите Папи и Двете Каки“, за „Поршетата и Винетките“, за „Пеевски и опраскванията“? Да? А срам ли ви е било някога от български политик, който нахлува в НАТФИЗ? Признайте си. Срам ли ви е било някога от български националист, закичен с чуждо знаме? Срам ли ви е било някога от пиян опозиционен лидер в парламента? Срам ли ви е било някога от... Няма да продължавам, тук нещата са ясни. Няма да се открие топлата вода. Ако се припознаете дори в половината от тези неща - значи сте българин, няма съмнение.

Пращали ли сте СМС-и някога по Коледа за болно дете? Да? А чувствали ли сте се безпомощен и ядосан след това, ядосан на скапаната държава, която не може или не иска да се грижи за болните си деца? И безпомощен, защото виждате, че това се повтаря всяка година. Да? Нормално е. Признайте си, ще ви олекне, дори е терапевтично. Всеки българин се е чувствал поне веднъж така по Коледа.

Били ли сте някога в чужбина за по-дълго? Да? А изпитвали ли сте онова чувство, което те стиска за гърлото всеки път, когато си спомниш нещо от родния край, от дом си, от улицата, на която си тичал и играл като дете. Когато се сетиш за приятелите си, за майка си, за баща си, за първото гадже, за лудия съсед? Да? Признайте си, ще ви олекне. Това е толкова българско.

Ако сте отговорили, без страх, на повече от половината от тези въпроси с „Да“. Поздравления! Вие по всяка вероятност сте българин или българка.

НАЗАД