От 2005 година 15 декември се отбелязва като Международен ден на чая. Страните, в които тази дата се счита за празник на напитката са Бангладеш, Непал, Индонезия, Виетнам, Кения, Малави, Малайзия, Уганда, Индия и Танзания. Идеята на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му, неговата търговия и политиката на големите корпорации. Датата 15 декември също не е избрана случайно -именно на същата, но през 1773 година се приема „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“.
Историята на чая започва още през 2737 г. пр. н. е., когато той е открит от втория владетел на Поднебесната империя Шен Нунг. Легендата гласи, че той случайно изпуснал няколко листенца на чаения храст в чаша с гореща вода и така открил невероятния вкус на топлата напитка. По-късно при управлението на династията Цин (221–206 пр.н.е.) чаят придобива по-широко разпространение, но популярността му като тонизираща напитка идва едва по време на династията Тан (618-907). През този период чаят става известен и в Корея, Япония и Виетнам.
В Европа чаят се появява едва в началото на 17–ти век, като през 1610 г. се внася за първи път в Нидерландия с корабите на Нидерландската източноиндийска компания.
Днешната така традиционна за великобританците напитка е въведена за първи път през 1662 година от Катарина де Браганса, а първият чаен магазин отворя през 1717 г. Негов управител бил търговецът Томас Туининг (Thomas Twining), чието име днес носи една от най-прочутите чаени марки.
Класическата технология на чая изисква листа на растението Camellia sinensis, което вирее в тропичните и субтропичните райони, да се попарят в гореща вода.
Наименованието на чая в почти всички световни езици произлиза от китайски, като в България например е заимствано от северните му диалекти, където думата се произнася "ча", а в Англия пък - от южните, където произношението е "те".
Първоначалната употреба на чая е била лечебна, като по-късно се отдава и заслуженото значение и внимание на вкусовите му качества. Общата обработка на растението включва бране, увяхване, навиване, ферментация, фиксация, сушене и сортиране.
Ето и още няколко любопитни факти за чая:
Чаша черен чай, съдържа половината количество кофеин, което се съдържа в чаша кафе.
Добавянето на мляко към чая, всъщност го прави по-силен.
Чаят е втората по-популярност напитка в света, след водата.
Всеки ден, средно 2 милиарда жители на Земята пият чай.
Чаената торбичка е била изобретена в началото на 20-ти век, по случайност.
Всеки англичанин консумира над 4 килограма чай годишно.
Една трета от световния добив на чай се добива в Индия.
Основния конкурент на Индия в производството на чай е Шри Ланка.
Обучението за извършване на традиционната, японска, чаена церемония продължава три години.
В Шри Ланка на почит е ароматизираният чай. Основните вкусове се предпочитат там са ягода, манго, вишна и шоколад.
В Индия пък напитката се смесва с мляко, като към него се добавят подправките канела, карамфил и джинджифил.
В Тибет добавят мляко от тибетски як, сол, масло и дори запържено брашно.
В Бирма правят салата от листата на чаеното дърво.
Най-странен е начинът на приготвяне на чаените листа в Монголия, където се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина.
В Япония пък на почит е чаената церемония, която всяко момиче трябва да знае. Любопитен факт е, че обучението трае цели три години, като през цялото това време момичето получава различни майсторски степени.
В Русия за сваряването на чая се използват специални самовари, които присъстват във всеки дом. Напитката се подслажда с мед, плодово сладко или захар.
Днес на света са познати шест основни вида чай - бял, жълт,зелен, улун, пуер и черен. Всички тези разновидности се получават от едно растение. Предполага се, че дневно се изпиват близо милиард и половина чаши чай, което го превръща в една от най-консумираните напитки в световен мащаб.
НАЗАД