Не исках да си призная, но те избирах всеки ден... през цялото това време на нашата тежка и обречена връзка...
Вече няма да хвърлям вината върху съдбата.
Време е да поема отговорността.
Вероятно съдбата беше виновна да те срещна, но не съдбата ме накара да стоя с теб.
Стоях, защото те избирах всеки ден, всяка минута, всяка секунда.
Избирах болката.
Исках да я почувствам, да я изживея и... да я променя.
Всъщност, вярвах, че можех да променя много неща, стига да успеех да променя теб.
Но днес, днес не избирам теб.
Днес избирам да променя бъдещето си.
Избирам нещата, от които несъзнателно се отказах, когато избрах теб.
Днес избирам себе си.
Избирам свободата.
Избирам щастието.
Избирам да поставя себе си на първо място, защото бях на последно твърде дълго време.
Аз имам нужда от себе си. Жената в мен има нужда да бъде приласкана. Има нужда някой да се погрижи за нея. И този някой съм Аз.
Днес й давам свободата, за която отдавна мечтаеше.
Защото днес, когато не избера теб, аз ще бъде свободна.
Ще бъда свободна от думите ти, от егото ти, от токсичната ти любов.
Ще бъда като птица, която е била в клетка и за първи път от много време лети нависоко в небето.
Днес и всеки следващ ден ще бъда себе си.
И не само отново ще вкуся свободата, но и ще си спомня какво е щастието. Ще си спомня какво е да се чувстваш добре.
Избирам да изляза от зоната си комфорт, която всъщност си ти.
Избирам небето, звездите и всички красиви неща по света.
Искам усмивки, искам смях и ново начало.
Днес избирам да започна своя нов живот. Да сложа край и да продължа напред.
Днес правя много избори.
Но най-важният от тях е, че днес не избирам теб.
Вече не.
Автор: Илейн Йосеф
НАЗАД