Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година. Стиховете му за разпознаваеми и до днес. Те остават в българската литература като едни от най-нежните, истински и красиви стихове. Великият поет с романтична душа успява да предаде на хартия най-съкровените си мисли и чувства.
И макар поетът да умира на 29 години, наследството, което оставя, е безсмъртно.
Нека заедно да си припомним някои от най-известните стихове на Димчо Дебелянов.
Черна песен
Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.
Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.
За зора огнеструйна копнея,
а слепи ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.
На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.
Димчо Дебелянов
НАЗАД