Пейо Тотев Крачолов е роден на 13 януари 1878 година. Жизненият път на великия Пейо Яворов завършва на 29 октомври 1914 година, когато той е едва на 36 години.
Животът му е съпътстван от разочарования, болка и несбъдната любов. Нека си припомним творчеството на ненадминатия Пейо Яворов и да се опитаме да разберем дълбоката душевност, вложена във всеки стих.
Ледена стена
Ледена стена - под нея съм роден.
Стъклена стена - отвред съм обграден.
Хладната стена - замръзна моя дих.
Вечната стена - с глава я не разбих...
Който приближи - стовари черен труп:
кой не приближи! - и мъртъвци са куп.
Който приближи - затули лъч една:
кой не приближи! - и чезна в тъмнина.
Ще бъдеш в бяло
Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.
И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.
И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.
Две хубави очи
Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...
НАЗАД