До онези, които не съумяват да ни обикнат заради килограмите ни

Мина известно време откакто се видяхме за последно. Беше наситен, но извънредно кратък момент.

Може да ме помниш като пълничкото момиче, в чиято компания те беше срам да бъдеш видян, поради което ме отхвърли. Възможно е в съзнанието ти да изникне спомен за едно червенокосо момиче, което наистина те харесваше - момичето, което ти разплака, признавайки, че трябва да ти платят, за да излизаш с дебеланка.

А може би, ако си като повечето хора, които гледат пренебрежително на закръглените дами, въобще не ме помниш.

Не те обвинявам, че отхвърляш определен тип жени, защото не те привличат. Нормално е, всеки има различен вкус. Отблъскващото в поведението ти е начинът, по който го правиш - безсърдечен, безкомпромисен и жесток. Навярно мислиш, че е напълно приемливо да ги обиждаш и унижаваш публично, само за да стимулираш егото си.

В крайна сметка отслабнах, когато спрях хормоналната терапия.

Направих го заради себе си, не заради теб.

Отслабнах, защото исках пак да се чувствам добре - да обличам любимите си дрехи, да изпълнявам ежедневните си задължения с лекота. Може би отчасти ми минаваше и мисълта, че така ще ти покажа какво си изгубил. Знаеш ли, красотата, която не виждаш в пълните жени, съществува. Тя е там, просто е отвъд ограничените ти, повърхностни представи.

Ти, от друга страна, не си и никога няма да бъдеш красив. За разлика от закръглените дами, които могат да се отърват от някой и друг излишен килограм, ти няма да можеш да се отървеш от онова, което те прави грозен. Красотата не е в обвивката, тя се намира дълбоко в същността на хората. Истинската красота остава въпреки следите на времето. Хората с красива същност ще бъдат ценени и обичани дори след като физическата им красота избледнее.

Замисли се, ще иска ли някой да остане до теб?

НАЗАД