По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.
– Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
– Това е Раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински….
– Има ли вода?
– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.
– А ще ми дадат ли храна?
– Колкото поискаш.
– А кучето?
– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
– Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
– Да, на двора има кладенец.
– А кучето ми?
– До кладенеца има поилка.
– А дали ще ви се намери малко храна?
– Да, ще те нахраним.
– А за кучето?
– Ще се намери кокалче.
– Какво е това място?
– Това е Раят.
– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че Раят е там.
– Лъже! Там е Адът.
– Но как търпите това?
– Те са ни много полезни, защото до Рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
НАЗАД