Малката Теодора страда от нелечимо заболяване
Те сега са семейство и са щастливи. Детето им си е у дома, а е било мъртво. Или поне с тази мисъл Цонка и Теньо Таневи са живели 7 г. Дъщеричката им Теодора е родена с тежко заболяване и е дадена в дом за деца с увреждания. Малко след това от дома казват на родителите, че краят на детето е дошъл. Но това не е вярно. 7 години по-късно семейството отново се събира.
Историята им звучи невъзможна, но е истинска. Двойката има 4-ма синове и родителите мечтаели за дъщеря.
Точно когато вече смятали, че това няма да се сбъдне, им се родило момиченце. Щастието обаче било за много кратко. Теодора е родена с диагнозата “спина бифида” и според всички лекари в сливенската болница детенцето нямало да преживее дълго.
“Когато се роди в седмия месец недоносена, веднага ми я взеха и я сложиха в кувьоз. Лекарката дойде и ми каза: “Тя е много зле. Няма смисъл. Ти си имаш момчетата и ще си ги гледаш тях”, разказва Цонка. Бащата Теньо обяснява, че било нечовешка мъка, че изобщо не е видял Теодора след раждането ѝ. Докато родителите са в шок, им дават документите за отказ от детето и те подписват.
“Не мога да ви опиша какво страдание. На другите майки им носят децата да ги кърмят, а аз плача по цели дни и нощи. Не издържах и си тръгнах на третия ден”, казва Цонка. Единственото, което могла да даде на детенцето си, било името Теодора, защото означава “дар от Бога”.
Теди е настанена в дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД). Родителите живеят в село край Сливен и дълго време не ходили в дома. С времето разбрали обаче, че не могат да живеят така.
“Не можех да седна на маса и залък да сложа в уста, докато знам, че тя е някъде там. Да не знам какво прави. Жива ли е”, разказва майката. И тръгнали. Ходили десетки пъти до дома, но по ред причини дори и веднъж не я видели. Винаги им казвали, че в момента тя е много зле. Най-често чували, че детето им е прието за лечение в болница и да дойдат някой друг път.
“Един ден просто ни казаха, че няма такова дете в дома. Трябва да знаете, тя почина”, спомня си Цонка.
Родителите повярвали. Били съсипани и не поискали да видят гроба на детето си. Скоро след това немотията ги принудила да заминат на гурбет в Гърция.
Понеже Теодора навършила 7 годинки, се наложило да бъде преместена в следващата поред институция - дом за деца с умствена изостаналост в гр. Кермен.
“Един ден получихме писмо от България. Решихме, че е още някой кредитор и ни търсят за просрочен кредит. Такива имахме доста. Само това можеше да е”, разказва Цонка, а очите ѝ преливат от сълзи. Но никакви кредитори не ги търсели.
Всъщност от отдел “Закрила на детето” внесли документи в Районния съд на гр. Сливен, защото той трябва да се произнесе с решение за новата мярка за закрила на детето - преместване в друг дом. Писмото получил най-големият син в семейството и веднага го препратил.
“За една нощ стигнахме от Гърция до вкъщи, щом разбрахме, че е жива”, разказва майката.
“Директорката на дома в гр. Кермен е наш познат човек. Тя видяла по акта за раждане, че това е нашето дете и ние го търсим”, спомня си бащата на Теди. Майката не могла да повярва на очите си. Детето не приличало на седемгодишно. Било много по-малко на килограми.
“Изплаших се. Тя беше висока едва 76 см. Беше само един гръден кош и една крушовидна глава, защото още не беше оперирана главата ѝ от хидроцефалията. Не говореше и не се движеше. Ако беше гледана вкъщи, сигурно нямаше да изглежда така”, терзае се Цонка.
“Като ни пуснаха в дома, имаше много деца в една стая, но жена ми тръгна право към нея, прегърна я и се разплака. Кръвта вода не става. Веднага я разпозна”, казва Теньо.
Сега Теди е на 12 години. Първите ѝ думи са били мама и тати. Момиченцето вече се храни напълно само. Семейството ѝ е взело детска масичка за хранене. След като я видяла, майката вече не искала да я пуска. Била е в клиниката в София по време на операцията на главата и останала с нея, докато се възстановявала в дома. Ако някой ден пропуснела да я види, звъняла на директорката, за да пита как е. И един ден се решили, че не могат да живеят така на разстояние от детето си, и си я поискали обратно. От този ден нататък са неразделни.
“Тя е моето слънце. За нея живея”, казва баща ѝ. “Щастливи сме, че сме заедно. За мен е истинско щастие, че детето ми е в ръцете ми, макар и болно”, просълзява се Цонка.
Прибрали си я на 28 януари и три дни по-късно празнували 8-ия ѝ рожден ден
“Когато подписвахме документите в съда, че искаме да си я приберем, ни нахокаха как сме могли толкова години да не я търсим. Причерня ни”, разказва бащата.
Миналата година направили кръщене. Избрали да е точно на Кръстовден. На празника дошла и директорката на дома в гр. Кермен. Покрай Теодора имат много разходи. Постоянно им се налага да купуват какви ли не лекарства и консумативи. Но не се оплакват. Излишни пари никога не са имали. Теодора трябва да спазва и диета, която ѝ предписват лекарите. Преди диетата най-любимите ѝ храни са били бананите и всичко с шоколад. А любимото занимание - да рисува.
“Купихме ѝ маркери, флумастери, всякакви боички. Рисува на каквото докопа и по себе си дори. Цялата става на флаг, като се омаца в бяло, зелено и червено”, казва майка ѝ.
Цонка и Теньо имат и друга голяма радост. Родили са им се две внучки. “Ние толкова мечтаехме за момиченце и сега като чудо имаме да гледаме още две”, казва гордият дядо. Големият им син вече е на 35 години.
Благодарение на проект “Детство за всички”, реализиран от Държавната агенция за закрила на детето заедно с Агенцията за социално подпомагане и Министерството на здравеопазването, близо 60 деца и младежи като Теодора са върнати в семействата си или поне поддържат връзка с родителите си.
Източник: 24 часа
НАЗАД