Изадора Петрова Габе е родена на 28 август 1886 година. Жизненият ѝ път приключва на 16 ноември 1983 година.

Поетеса и преводач, Дора Габе заема видно място в българския литературен живот.

По случай 131 години от рождението ѝ представяме 10 незабравими цитата от Дора Габе.

„Ти ми даде:
копнеж към своето величие
и разум да проникна в тебе,
и жажда да те опозная.“

                                                                                                       Из „Непримирима“

И чаках аз с измъчено сърце...

И чаках аз с измъчено сърце,

към щастието поглед устремила –
и чаках го с копнеещо сърце –
сърце ми жажда беше изсушила.

И то дойде с ангелска ръка –
и дивни се понесоха акорди.

И то дойде. Затворила очи –
от рози дъх аз сещах възхитена;
в неземен сън, затворила очи,
неземен химн аз слушах упоена.

На прага

На къщния праг да седя,
да чакам, когато ще мине
обичния, чакан с години,
далекия път да следя.

Ще дойде ли рано в зори,
на сън да ме свари честита,
за мене, когато попита,
ликът му божур да гори.

На пладня ли дойдеш, ела
в най-тежката сънна омара
на двора липата ни стара
над нас ще отпусне крила.

А вечер, по здрач и тъма,
познати зачуя ли стъпки,
в тревога и радостни тръпки
към теб ще изтичам сама.

На къщния праг да седя,
да чакам, когато ще мине
обичния, чакан с години,
далекия път да следя...

НАЗАД