Пазете думите си по-надеждно от монети (c) Омар Хаям
Трима души спорели помежду си: струва ли си да споделяте болезнени неща помежду си или светът вече е пълен със зло, така че поне да пощадите ближния си?
Първият каза;: „Не трябва да казваш на никого за проблемите си. 80% от хората не ги интересуват, не се интересуват от теб. А другите 20% дори се радват, че ги имаш.“
Друг казал: „Ако човек споделя с вас това, което го тревожи, значи ви вярва безусловно“.
А третият стигнал до извода: „Всички живеем до ушите в проблемите, те са еднавки при всички, ако се вгледате, но да ги споделиш е вид терапия“.
Преди 100 години думата „проблем“ била рядко срещана в речта на хората. Имало задачи, трудности, цели. Имало просто живот, пред който било срамно да сведеш глава. Защо днес не е срамно?
И какво се случва с тези, които се оплакват от живота?
Нека си припомним една древна притча, която днес е урок:
„Синът на стареца Алим заминал в странство. Алим останал сам във фермата. Той притежавал голямо стадо овце и каменна къща. Всяка година ставало все по-трудно да се справя с ежедневните задачи, годините си казали думата. Но Алим се държал смело и не си позволявал да бъде слаб.
Една зима той бил поразен от болест и когато човекът се справил с нея, събирайки цялата си воля в юмрук, като истински войн, имал болки в гърба и ставите. Болката се влошила от лошото време.
Старецът разказал на съседа си за влошеното си здраве. Не очаквал съчувствие, съжаление или помощ. Просто споделил какво му разваля живота.
Съседът дори не се сетил да помогне – имал много работа. И много пасища и добитък. Но съседът имал дълъг език и разказал на целия квартал, че Алим много остарял и работата му била в тежест.
Слухът се разпространил бързо, стигнал до ушите и на най-ненадеждните хора. На няколко пъти се опитали да откраднат овцете от стадото на Алим.
Скоро здравето на стареца се подобрило. До лятото той се чувствал много по-добре, но местните жители често идвали при него и казвали:
„Ти си стар, Алим, нищо не можеш да направиш, виждаме колко ти е трудно. Продай ни овцете си за символична сума…“
Алим не се съгласил. И хората му се смеели. Някой го смятал за последния глупак: заради ината си щял да остави всичко да отиде на вятъра, да гледа как стопанството му обеднява.
След известно време синът се върнал при баща си. И се погрижил за всичко.
В дългите зимни вечери си говорели за живота. Веднъж Алим казал на сина си:
„Ако нещо те боли, мълчи. Няма да получиш нищо в замяна освен съжаление. И тогава ще се опитат да те ударят там, където боли.“
НАЗАД