Ние, жените, много обичаме да мислим... От мислене понякога дори ни болят главите или... сърцата. От малки сме се научили да мислим. Мислим за бъдещето, за семейството, за работата, за любовта....
Май най-вече за любовта. От малки си представяме как един ден ще срещнем принца на бял кон, господин идеален, който ще ни обича до края на дните си, ще си имаме куп деца и ще си живеем щастливо.
Още от тогава се замисляме за НЕГО и ето го началото на дългия списък с критерии, които трябва да притежава г-н Единствен:
- да красив
- богат
- умен
- галантен
- с чувство за хумор
- с невероятна усмивка
- с добро образование
- да се държи мило
- да ме глези и т.н.
Критериите нямат край...
Мислейки си за тях, ние малко по малко започваме да пренасяме този мечтан образ в истинския свят. И така, със списък с размерите на курсова работа на студент от ВИАС в главите си, тръгваме в търсене, проверявайки кой "става" и кой не...
Скоро след това, започват да ни болят главите от цялото това мислене. Отхвърлили сме куп кандидати, защото не отговарят на някой от критериите, и усещаме и болката в сърцето си, защото опашката от мъже започва да изчезва.
Времето минава и колкото повече се отдалечаваме от тази възраст, в която вярваме, че и ние като Пепеляшка ще намерим своя принц, толкова по-малък става списъкът с критерии. Порастваме, осъзнаваме, че животът не е приказка. Принцове няма, защото няма и принцеси. Всички сме хора, със своите недостатъци и всички търсим своята сродна душа.
Как да я намерим? Когато не мислим за нея и по-малко я търсим. Тогава тя сама ще ни намери. И в крайна сметка, ти си с този, който те кара да се чувстваш щастлив, без значение колко звезди му дава списъкът ти с критерии.
НАЗАД