Един крал повикал съветниците си и казал:
- Поръчал съм да ми изработят много красив пръстен. Ще вградят един от най-скъпите диаманти. Искам да скрия в пръстена някакво послание, което да ми помогне в моменти на отчаяние. Трябва да бъде много кратко така, че да се побира под диаманта.
Съветниците били мъдри мъже, велики учени, можели да напишат блестящи трактати, но как да му дадат послание в не повече от две или три думи, което да му помогне в моменти на истинско отчаяние... Мислили, разлиствали дебелите си книги, но не успели да открият нищо.
Кралят имал един много стар прислужник, който можел да му бъде баща - бил прислужник още на баща му. Майка му починала много рано и този слуга се грижел за него, затова бил на висока почит в двореца. Кралят изпитвал дълбоко уважение към него. Старецът казал:
- Аз не съм мъдър човек, учен, ерудиран, но знам посланието, защото има само едно послание и тези хора не могат да ти го дадат. Може да ти го даде само мистик, човек, който е познал себе си.
По време на живота си съм срещал всякакви хора и един от тях беше мистик. Той беше гост на баща ти и аз му служех добре. Когато си тръгна ми даде това послание като жест на благодарност за моята вярна служба и той го написал на листче хартия, сгънал го и продължил - не го чети, просто го скрий в пръстена. Отвори го едва, когато всичко друго се провали, когато нямаш друг изход.
Това време настъпило скоро. Врагове нападнали страната и кралят загубил кралството си.
Той бягал с коня си, само за да спаси живота си и вражеските конници го преследвали. Той бил сам, те били много. Стигнал до място, където пътят свършвал - на ръба на една скала, а отдолу зеела пропаст. Това означавало сигурна смърт. Не можел да обърне назад, чувал грохота на преследвачите зад гърба си. Не можел да хукне напред, нямало изход...
Изведнъж си спомнил за пръстена. Отворил го, разгънал листчето и на него с много ситни букви било написано едно невероятно ценно послание. Там просто пишело:
"И това ще отмине."
Тишината го заляла, когато прочел - "и това ще отмине". И то отминало. Всичко отминава, нищо в света не е вечно. Враговете, които го преследвали, се изгубили в гората, поели по грешен път, тропотът от копитата на конете им бавно, бавно заглъхнал.
Кралят бил изключително благодарен на слугата си и на непознатия мистик. Тези думи се оказали чудодейни. Той сгънал хартийката, сложил я обратно в пръстена, събрал разпиляната си армия и си върнал кралството. В деня, в който влязъл в столицата като победител, хората били организирали огромно тържество - музика, танци, навсякъде по улиците на града и той се чувствал много горд. Старецът вървял редом с каляската. Той казал:
- Сега е подходящият момент. Прочети отново посланието.
Кралят се удивил:
- Какво искаш да кажеш? Аз съм победител, хората празнуват. Не съм отчаян, това не е безизходна ситуация.
Старецът отговорил:
- Чуй какво ми каза светецът - това послание не е само за моменти на отчаяние, то е и за моменти на голяма радост. То е важно не само, когато си победен, а и когато си победител. Не само, когато си последен, но и когато си пръв.
Кралят отворил пръстена и прочел посланието: "И това ще отмине" и внезапно го обхванала същата тишина, същият покой насред тълпите - ликуващи, танцуващи, радостни - но гордостта, егото се били стопили. Всичко отминава.
Той повикал стария си прислужник да седне до него в каляската и попитал:
- Има ли нещо друго? Всичко отминава. Това послание се оказа много ценно.
Старецът отговорил:
- Третото нещо, което светецът каза, беше:
НАЗАД