Дженифър е зодия Водолей (родена е на 11 февруари 1969 г.). Баща й е грък, родом от о-в Крит. Майка й е от Ню Йорк. Една от прабабите й е от Шотландия.
Дженифър става известна с ролята си на Рейчъл в сериала „Приятели“, която й носи наградите „Еми“, „Златен глобус“ и „Наградата на гилдията на актьорите“.
Участва още във „Всемогъщият Брус“, „Офис треска“, „Хората говорят“, „Раздялата“, „Марли и аз“, „Шефове гадняри“, „Любовта се случва“, „Жена назаем“ и пр., както и в моя любим филм: „Той не си пада по теб“ (който не го е гледал, веднага да поправи този пропуск!). През 2008 г. става съосновател на продуцентската компания Echo Films. През 2012 г. Дженифър получава своя звезда на Алеята на славата в Холивуд. През 2004 г. оглавява класацията на сп. “People” за най-красивите жени в света. През 2011 г. сп. “Men’s Health” я определя за най-сексапилната жена на всички времена.

Разводът й с Брад Пит през 2005 г. (с когото са женени 5 години) провокира огромен интерес в обществото и до такава степен нагорещява страстите, че из цяла Америка се появяват тениски с надписи: “Team Jolie” (“Oтборът на Джоли“) и “Team Aniston” ("Отборът на Анистън“). Дженифър е известна с благотворителната си дейност. Набира средства за деца сираци в Мексико. Подпомага кампании срещу рака, ксенофобията, убиването на делфини. Отделя значителни средства за редица неправителствени огранизации, вкл. „Лекари без граници“, на които дарява 500 000 долара. Tя е една от най-добре платените актриси на Холивуд.

И още:

Дженифър обича да си стои вкъщи. Чувства се най-секси, когато е по дънки и с любимата си тениска.

Обожава да е в компанията на приятелките си. „Когато седим в нашия „кръг на богинята“, тогава най-пълно усещам вътрешната си красота“, споделя тя.

Не се страхува от бръчките – намира ги за прекрасни. Не харесва особено косата си. Признава, че, когато за първи път е целунала Брад Пит, коленете й омекнали и буквално останала без дъх. Но казва, че Джъстин, вторият й съпруг, е най-милият и прекрасен човек на света. С първия голям чек си е купила ретро Мерцедес. Обича да смесва парфюми, за да създаде свой собствен, уникален мирис.

Кой е любимият й аромат? Ароматът на мъжа, когото обича.
Какво винаги я разсмива? Видео клипчета с малки сладки кученца.
За какво мечтае? За деца. Да се среща по-често с приятелите си. И да пътува повече.

След развода си с Брад Пит Дженифър дълго време беше сама. На въпросите за журналистите отговаряше: „Бракът е чудесно нещо, но не го търся отчаяно. Не го искам на всяка цена. Надявам се, че един ден, когато дойде моментът, ще ми се случи.“ И ето, през лятото на 2015-та година, 10 години след раздялата си с Брад Пит, Дженифър отново срещна любовта в лицето на Джъстин Теру – актьор, сценарист и режисьор. Две години по-млад от нея. Браво, момиче! Пожелаваме ти безоблачно щастие! Защото го заслужаваш!

А сега ще си позволява да споделя с вас някои от любимите си нейни цитати, които винаги успяват да ме „вдигнат“, когато съм долу. Енергията на тази жена е просто заразителна!

Възрастта...

(по повод навършването на 45 години) Предполагам, че това е преломен момент в живота. Но да си призная, не мисля много-много. Обществото ни се фокусира върху възрастта повече, отколкото трябва, според мен. Да, това е време за равносметка. Но равносметка трябва да си правиш непрекъснато, без значение на каква възраст си. Това би трябвало да е част от ежедневието ни.

"Иска ми се, когато бях на 25, да се чувствах така, както се чувствам днес, когато прехвърлих 40 – в хармония с тялото си и сърцето си, щастлива с живота, който водя и напълно ОК с препятствията, които ще срещна напред по пътя си."

Самотата...

(преди брака с Джъстин) Не ми е приятна тази история с „горката Джен“, която таблоидите раздухват. Цялата тази идея, че съм нещастна в любовта. Всъщност, чувствам се истинска късметлийка в любовта. Само защото на този етап от живота си не съм попаднала в традиционната рамка, която включва съпруг, две деца и къща в Кънектикът, не значи, че не съм щастлива. Това е моят живот. Моите избори. Моят опит. Ако не ви харесва как изглежда всичко отстрани, спрете да се вторачвате в мен. Защото аз се чувствам добре. Не се чувствам така, сякаш трябва да бъда някъде другаде, да бъда някой друг. Аз съм точно тук, където трябва да бъда. И искам да бъда.

Самооценката...

Никога не се приемам твърде насериозно. Така се живее по-добре... 

Представата ми за това какво е смешно до голяма степен се определя от представата ми за самата мен.

Щом веднъж разбереш кой си и какво обичаш в себе си, всичко си идва на мястото.

Не знам какво е да си секс символ. Когато се видя на корицата на някое списание, аз не виждам себе си. Виждам някой, който е „обработен“, „пипнат“, „направен“ оттук-оттам... Но това не съм аз.

Никога не съм се възприемала като секси. Да, понякога си мисля: „Хей, днес не изглеждаш никак зле!“. Но в момента, в който целенасочено се опиташ да си секси, просто няма да се получи.

Наистина полагам усилие да не се затварям в себе си. В миналото бързо издигах защитни стени. Мислиш си, че това те защитава, но всъщност те изолира. И така пропускаш много неща.

Мъжете и жените...

В основата на всяка връзка е взаимността.

Днес тренираме мъжете си да не правят нищо. А после се оплакваме от резултатите.

В мъжа търся първо приятеля, някой, с когото да се чувствам комфортно, да се чувствам на една вълна.

Не разчитай на мъжете, но и не ги отрязвай напълно.

Жените трябва да спрат да търсят лошите момчета. Да спрат да тичат към далечното и непостижимото, когато добрите момчета са тук, до тях.

Никога не съм харесвала това вечно търсене на Мъжа. Никога не съм харесвала „Секса и града“ и цялото това разбиране, че жената се чувства силна, само когато открие Мъжа. Това просто не е за мен. Не е моят път. Не вярвам в това.

Любовта и бракът...

Когато става дума за любов, не можеш да контролираш нищо.

Истинската любов изважда на показ всичко – ти просто позволяваш срещу теб през цялото време да бъде изправено огледало.

Да намериш някой, който да бъде твоят най-добър приятел, някой, с когото да можеш да бъдеш себе си, някой, с когото да се забавляваш – ето това е любовта.

Ти имаш свой пълноценен живот. Той има свой пълноценен живот. Срещате се. Животите ви се преплитат. Ето това е страхотно!

Истинската любов е, когато помежду ви няма забрани, няма нищо за криене, когато се учите един от друг, преоткривате се един друг.

Колкото по-голяма е способността ти да обичаш, толкова по-голяма е и способността ти да изпитваш болка.

Обичам усещането да си влюбен, да имаш пеперуди в стомаха, когато се събуждаш. Това прави всеки ден специален.

Връзката не трябва да ти помага да оцелееш. Тя трябва да е черешката на тортата в твоя живот.

Най-хубавото в брака е усещането, че преминавате заедно през спадовете и възходите. И все още сте заедно. Днес след ден можеш да погледнеш в очите същия този човек и да кажеш: „Аз все още съм тук. И все още те обичам.“ Срещате се отново и отново. Отново и отново се свързвате. Вричате се един на друг пак и пак, и пак. Всеки ден. Ето това обичам в брака. Това искам в брака.

Повечето от нас се влюбват в нечий образ и прекарват следващите три до пет години в това да откриват кой е този човек в действителност. Ако по време на този процес на опознаване и разголена ранимост останете свързани, мисля, че сте уцелили десетката. Успели сте да създадете здрава връзка. Успели сте да приемете друго човешко същество такова, каквото е. Успели сте да го обикнете с всичките му слабости и недостатъци. Успели сте да се свържете истински.

Раздялата...

Винаги е тъжно, когато нещо свършва. Това буквално те счупва. И всички чувства излизат на повърхността...

Мисля, че е важно да знаеш защо взаимоотношенията ти с даден човек са приключили – без значение дали става дума за любовна връзка или за приятелство. Накрая трябва да си наясно защо е започнало всичко и защо е свършило. Това ти е нужно, за да продължиш напред, за да направиш следващата стъпка в живота си.

Връзките включват двама души. И всеки от тях е еднакво важен. Както за събиранията, така и за разделите. Така че, дори другият да е 98% виновен за разпада на връзката, ти трябва да се съсредоточиш върху 2-та процента, които са по твоя вина. Само така можеш да почистиш „своята страна на улицата“. Само така можеш да продължиш напред.

Децата...

Жените, които ме впечатляват, са тези, които имат и кариера, и деца. Така че, аз не си поставям ограничения. Винаги съм искала деца и никога не бих предпочела кариерата пред тях.

Искам да имам деца. Винаги съм искала. Но не ми харесва целия шум, който се вдига около това. Сякаш съм се провалила на някакъв изпит по женственост, защото не съм станала майка. Сякаш стойността ми като жена е намаляла. Може да не съм родила деца, но съм родила много неща. Просто не е честно това напрежение да се излива върху теб.

Приятелството...

Къде бихме били без своите приятели? Без хората, които те вдигат, когато имаш нужда от това? Приятелите са семейството, което ти си избираш. Нищо не може да се сравни с верния и добър приятел, на когото винаги можеш да разчиташ. Нищо.

Животните...

Най-безусловната любов е тази на кучетата. Те ще ти се зарадват на мига, в който влезеш в дома си и ще ти се радват по същия начин всеки следващ ден. Те са лоялни и на тях винаги, винаги може да се разчита.

Другите...

Уморих се от злобата на хората. Ние сме просто едни пораснали деца, които продължават да мачкат по-слабите. Никога повече от сега не е имало такава нужда от отворим сърцата си за човечността и любовта.

Критикуват те, ако си твърде слаба. Критикуват те, ако си твърде дебела. Според пресата, аз съм била и двете. Невъзможно е да угодиш на всички. Затова просто спрях да опитвам.

Модата...

Отношението ми към модата е, че дрехите трябва да са удобни, лесни за носене... ти да носиш тях, не те – теб. Това е. Класика. Всеки пък, когато съм се опитвала да изглеждам смело и лудо, съм се чувствала като героиня от японска анимация. И изобщо не вярвам в това, че „звездите“ не трябва да носят една и съща дреха два пъти. Първо, „звездите“ са „звезди“ само на екрана. Иначе са просто хора. И второ, дрехите изобщо не са важни. Ти си важен. Така че, всички тези излишни главоболия са ми напълно чужди.

Мечтите...

Всеки има своя мечта. Но не всеки има силите да се бори за нея.

Опитай се да следваш сърцето си и да правиш това, което искаш да правиш.

Животът...

В живота няма неща, за които съжалявам. Само уроци, които съм научила.

Ако никога не губиш, значи никога не рискуваш.

Научила съм се да не живея в миналото и да не хабя емоции и нерви в притеснения за бъдещето... Обичам неизвестността. Харесва ми очакването какво ще се случи. И да виждам как се случва.

Обичам да опростявам нещата... В живота ми няма място за отчаяние и депресия. Какво е писано, ще стане. Аз съм в мир с живота си и всичко, което предстои.

Винаги съм казвала: не прави планове - създавай възможности.

Никога не съм си падала по „списъците“ с неща, които искаш да направиш през следващите 5 или 10 години от живота си. Според мен, това носи твърде много стрес в живота ти.

В един момент осъзнах, че аз бях тази, която си пречех да живея живота си. И спрях да го правя.

Гневът е толкова грозен... Не искам да изпитвам гняв и възмущение. Научих се да се справям с тези чувства. Всеки може да го направи.

Научих, че можеш да минеш през нещата, които те нараняват. Нищо няма да те убие. Нищо. Хората са невероятни. Притежаваме такава устойчивост!

Важното е живота е да обичаш и да бъдеш обичан, да си щастлив и да не се примиряваш с по-малко от това, което заслужаваш.

Ако не си щастлив, можеш да СТАНЕШ щастлив. Щастието е избор. Просто започни да правиш нещата, които те карат да се чувстваш добре. Ето това разбрах от живота...

Щастлива съм с това, което Господ ми е дал.

Ако накрая можеш да кажеш: „Обичах и получих много любов“, ще е прекрасно. И напълно достатъчно.

НАЗАД